той иска да поправи всичко в мен,

а аз - просто да ме обича счупена

НАВЪН СЕ ГОВОРИ ЗА ВОЙНА

а моята обичлива женска същност

иска да люлее всички бебета на света в скута си,
да прегръща всички световни деца,
да целува челата на порасналите момиченца,

да роши косичките на момченцата,

да говори с младежите с разбити сърца и да ги съветва да крещят в очите на любовта "ОБИЧАМ ТЕ" въпреки болката,

да хванe под ръка майките и да им помогнe със задачите,

да им кажe, че семейството е силно, когато е силно сърцето им,

да потупа по рамото бащите и да им обясни, че да, на техните рамене се крепи света ни,

че този товар е прегърбващ, но важен

и нашите очи в момента гледат към тях,

да почерпи мъдрост от възрастните и да им кажe, че докато има любов на света, то значи те добре са се справили,

че въпреки обвиненията, те лично нямат вина, ако са прощавали, ако са се грижили за друга душа, ако са спасявали бездомно животно, ако са се отзовавали на молба на нуждаещ се, ако са гледали друг човек и са искали той да бъде добре,

да изведе всички старци далеч от страха,

в просторната крепост на мира,

те нямат място във войните ни

и след всичко това искам да поговоря с детето си,

своето собсвено,

да и разкажа за Рондо и Войната, и че след плевелите и тръните ще поникнат червени макове,

да и кажа че целият нов свят един ден ще зависи от нейната обич, но и от нейната сила, смелост и мъдрост

че навън в момента се говори за война,
но тук вътре аз и ти се обичаме.

 

по Елин Пелин

има една приказка за невидените очи,

но сърцето ми е паметливо

никой вече не иска да се срещне с душата ти.

всички бързаме.

пътят ни чака.

той е стръмен и дълъг и по него трябва да се отбиваме

на няколко места

по задачи.

така че,

нека,

за да не се напрягаме,

да поговорим докато хапваме,

докато вървим към магазина,

докато люлеем детето на люлката,

докато мием чиниите,

докато вършим неща.

никой вече не предлага лукса

да говорим просто така,

докато се гледаме.

никой вече не иска да се среща с душата ти

и така неусетно,

но сигурно,

остаряваш.

те още помнеха пътя, но никога не се връщаха по него

и така

неотъпкван

той обрасна и се самозаличи

за малко остана - карта на пътя в техните спомени

после

раз

два

и изчезна завинаги

Ноември е.

Това е то.

Край на Есента.

В градовете на капитализма я погребват още жива

под лампите на Коледа.

сладка обратима раздяла

когато съм в другата стая

и съм много заета с детето ни,

олисана в битовизма на своето майчинство.

когато ти говориш с цяла европа от хола ни

за своите изключително важни служебни проекти.

когато това продължава с месеци...

ах, колко ми липсваш...

всяка вечер сънувам те

и в съня си те имам само за себе си.