понеделник, 29 септември 2014 г.

Минала съм през толкова хубави времена в живота си!
О, имах онези перфектни моменти,
за които ти се плаче от мъка, че са отминали.
Защо не съхраних всичко ли?
С годините правиш поредица избори.
След тях се оказва, че имаш съвсем малко място в себе си.
Запазих ли най-ценното според мен?
Запазих го.
Но то никога няма да бъде същото,
каквото е било през очите ми
на двадесет годишно момиче.

Животът се крепи на онази тринога -
здраве, любов и да ги наречем, професионални успехи,
но без слънцето на мечтите,
е просто един билборд забит в нищото.
Вяло напомнящ за себе си
безцелно стърчейки.

понеделник, 22 септември 2014 г.

когато мислите ми са твърде шумни, за да си дочета книгата, обикновено измайсторявам нещо красиво.