***

пътят към онова място е заличен
онова място е самотен остров
няма как да стигнем до него отново със теб
то даже вече не е на тази планета
омагьосано е
забрави го

не
помни го до смърт
всъщност помни го след нея

***

а когато застана съвсем на ръба
на пръсти
с ръце в джобовете
и поглед надолу?
тогава ли идва твоята най-силна роля?
че не съм съвсем безразлична
към края
защото обичам?

...

не се помня такава
каквато ме виждат
никога никога никога
не съм била с прозрачна кожа
винаги съм улавяла раните с всичките си нервни окончания
пеперуди ли ми пърхат в стомаха или кръвожадни птеродактили
понякога наистина не ми стигат силите
за да понеса твоята липса

***

електрически свят

питейната ти вода един ден ще свърши

а стръмно изкачване в графиката на приръста на населението

предполага стръмен спад

неустойчивост според статистиката

ти сигурно забелязваш че не се будиш до мен

но дали като мен го усещаш

дали ти се стяга гърлото

дали ти се променя изразът на лицето

дали едва дочакваш да ми видиш очите

за да продишаш 

***

почерпи се от пицата в мен

днес съм щедра и храната е в изобилие

дадено ми е щастие 

което искрено предпочитам

да върна на хората

за да не прекъсвам кръговрата
за да няма суша никъде
и просто защото съм възпитана
да бъда благодарна

в нашия динамичен свят...

всяка излишна дума е престъпление,
любов.

Георги Господинов

май е време за едно от любимите ми стихотворения :)

ти

котките спят по первазите на прозорците

прозорците на високите сгради

сградите на хората

хората на света

света на вселената

вселената в моя ум

умът на тялото ми

тялото ми създадено за твоето

а ти?

space

уоу позабравила съм как се прави това :(

people

meh

пламък

наплюнчваш показалец и палец
съвсем нарочно стискаш фитила
по пръстите остава черна вина
                                          затова
    следващия път просто духни я

***

всяка крачка към себе си

е във вярна посока.

живеем сред призраци

в свят, където лошото е една идея повече,

защото иначе доброто

щеше окончателно да го победи във вечната битка.

и тогава нищо нямаше да има смисъл.

а това ти ли си? 

не, припознах се. 

припознал си се ти.