вторник, 29 юли 2014 г.

***

ти си ножница,
в която свивам своите демонични ножове.
укротяваш ме и ме опитомяваш.
разкриваш най-доброто в мен.

Днес със Даниел си направихме чудесна сутрешна разходка. Пихме кафето си в парка. Говорихме за бъдещите си проекти, за мечтите си. Аз си набрах букет от диви цветя, докато той с най-естественото си търпение ме чакаше отстрани. По пътя на връщане към вкъщи намерих няколко жълъдчета, които мисля по-късно да превърна в бижута. Няма друг човек с когото да се чувствам толкова спокойна и свободна. Ето в такива моменти на хармония със себе си и Вселената, заради неговото присъствие до мен, се чудя на кого първо да благодаря, че ни срещна. Докато пиша последния ред се сещам на кого първо трябва да благодаря.
Благодаря ти, че търпиш всички мои ужасни моменти и се опитваш да ме разбираш, дори когато аз самата не се! Благодаря ти, че заедно създаваме щастие :)





вторник, 15 юли 2014 г.

не съм безкрайност, за да ви прегърна.
погледнеш ли от моя ъгъл
ще видиш колко обич разпилявам
и как все да обичам себе си не стига.
не съм черта, за да ви съдя.
а истината е поточе
и също истината се развива.
и затова днес някой, в свойта вяра вкопчен,
децата утре не разбира.
точка не съм, за да бъда определена.
не вярвам във единствен смисъл.
простирам се и се пилея,
над себе си ядосана надвисвам
или свободна с вятъра се рея.

различна съм и съм еднаква с абсолютно всички.
простете ми!
и аз простих ви.


сряда, 9 юли 2014 г.

тежко е да бъдеш безразличен
към човек когото си обичал

тъжно е когато го постигнеш

петък, 4 юли 2014 г.

вече знам,
че щастието се гради с труд,
с постоянство
и вътрешна сила.
освен това
щастието иска своите жертви.
ако не си готов на тях,
то си отива.