ти си ножница,
в която свивам своите демонични ножове.
укротяваш ме и ме опитомяваш.
разкриваш най-доброто в мен.
Днес със Даниел си направихме чудесна сутрешна разходка. Пихме кафето си в парка. Говорихме за бъдещите си проекти, за мечтите си. Аз си набрах букет от диви цветя, докато той с най-естественото си търпение ме чакаше отстрани. По пътя на връщане към вкъщи намерих няколко жълъдчета, които мисля по-късно да превърна в бижута. Няма друг човек с когото да се чувствам толкова спокойна и свободна. Ето в такива моменти на хармония със себе си и Вселената, заради неговото присъствие до мен, се чудя на кого първо да благодаря, че ни срещна. Докато пиша последния ред се сещам на кого първо трябва да благодаря.
Благодаря ти, че търпиш всички мои ужасни моменти и се опитваш да ме разбираш, дори когато аз самата не се! Благодаря ти, че заедно създаваме щастие :)


