Смешна история. Попълвах бланка за издаване на клубна карта за голяма верига супермаркети. Механично нанасях личните си данни, докато не стигнах до реда, в който се питаше колко члена има моето семейство. Изтръпнах. Сгодена съм от повече от месец, а с годеникът ми живеем заедно поне от половин година, но никога досега не се бях замисляла, че вече имам ново семейство. "Мило мое глупаво момиче!" помислих си с малко тъга, малко насмешка и огромно човешко щастие.
Старателно изписах "2" в празните кутийки. На какви неочаквани места в какви необичайни моменти ни издебва романтиката, а?

пролет

Все такава ще бъде системата.
Атмосферата ще ти показва колко е хубаво.
Светлината ще опиянява зениците.
Кой те учи на цвят, ако не слънцето,
погалило с трепет градината?

такъв си понякога.
дълбока вода. от тебе спасявам се. плавам далеч. плаващи пясъци. затъвам до шията. задушавам се. вътрешен глас. къде ли си тръгнала? подиграва се.

колко сиво е пространството на непостигнатото
като мъгла се разстила
към нищо ново никога ако не посягаме
ще ни покрие

ти знаеш колко надежди погребах

от малка си ходя с лопатата

преди ми тежеше и я влачих, а тя така силно тракаше

че хората ме гледаха подозрително и ме отбягваха

откакто пораснах я нося на рамото

откакто пораснах разбрах, че не умират надеждите

но все още питам се

какво жъне онзи, който сее надежда?