***
омразата дали лекува?
както когато върхът засмуква някой облак
и го превръща в дъжд.
навярно щастието е сила и слабост.
и все пак в такива моменти си мисля,
че без поне мъничко слънце
няма как да ти се получи дъга.

***

какво кара някои да откачат от нищо, а други да се справят при нечовешки условия? дали старците от градския транспорт, които не знаят значението на надписите по тениските, които доизносват, живеят в същия свят като нашия? онези моменти, в които единствения смисъл в живота ми е да гледам зеленото на очите му до хипноза, моменти на лудост ли са или това е човешката обич? в страната ми е пълно с активни, умни, честни и артистични българи, които твърдят, че сме скапана нация. само аз ли долавям противоречие?

ей така си представям света: някакви хора се тревожат, други се стараят да не мислят за нищо, през това време цялата съществуваща енергия не се губи, а непрекъснато се преобразува от един вид в друг.

***
страхливо
ревниво
преценяващо
малко сърце.
как се е свило.
как трепери.
и ме стяга в гърлото.
ще го разпоря дълбоко през меките му тъкани.
що го разгърна към вселената.
ще го отворя. вятър да го повее.
да духне през отворите.
да го чуя отново да пее.

във всяко добро има по малко зло и във всяко зло има по малко добро. например в плажното Кубо има нов барман с кофти прическа, а в задния двор на УАСГ има хамак :D

"свободната душа се среща рядко, но се разпознава веднага - най-вече, защото се чувстваш добре, много добре, когато си със или близо до нея."

ето защо, когато наистина реша да уча, си изключвам телефона и "се покривам" в дневната за нужното време ;)

***
искам да благодаря на Вселената за това, че ме срещна с моята приятелка Тина


ако живеехме в онези години, щяха да те обявят за вещица.
и аз най-вероятно, щях да повярвам.
щях да надничам вечер в къщата ти през задни прозорчета
с любопитни очи на съучастник.
щях да те откривам загледана в книгите
или обградена от странни приятели.
ти щеше първа да ме поканиш, разбира се.
някои хора просто имате такава аура.

тра-тара-ра си минават годините.
с теб си меним даже мозъка в костите.
лудостта е константна и е за споделяне.
ако не я споделиш, ще остане безплодна.

хората не разбират защо се обичаме,
а то е съвсем ясно и естествено -
всяка червенокоса лудетина има нужда от светло момиче,
всяко светло момиче има нужда от червенокоса лудетина.

само един въпрос: основната задача на служебния кабинет не беше ли да организира честни избори?

и още един (към гражданите на България): защо гласувахте за партии, които вече са имали властта (или въобще не излязохте да гласувате), след като всички искаме промяна?

summer never comes too soon

ти си мой красив духовен приятел
обясни ми отново защо "защо" е детски въпрос
помоли ме да поставям вярно препинателни знаци
и странно но все още ме виждаш хубава

душата ти е нежна като глухарче
скрий я под стъкленицата от неподходящи контакти
намери своето място на тази планета
и разкажи за него на всичките си познати

после ми отвори очите навътре към тази трепереща стара душа
нека те да и светят
да и се усмихват
за тогава когато те няма до мен благодатно щастлив

да ми казваш че може би и аз съм на верния път
да надничаш зад моята бедствена истерия
да попаднеш за малко в окото на чувствата
и да потвърдиш че на мен точно там ми е силата