направих няколко от тези последните дни. първи опити са, правени са с една дебелина на графита и почти без гума, затова не бъдете твърде критични :) 

***

***

днес не мога да се спра да правя хипстърски неща, даже си снимах храната, но обещавам да ви я спестя.

знам, че те обичам, защото
ми идва отвътре,
когато  рисувам по запотено стъкло със ръце,
да изпиша красиво твоята буква
и да я оградя със сърце.

и аз я имам тази болест:
патологична емпатия. и се гордея с това.

този ми е от мама. много го обичам! не съм лакома и нахална. смисълът на подаръците е да им се радва човек, нали така? :) 

ако си слагаш всичко на сърцето, то ще се смачка. затова напоследък не му мисля много. уча се!

YES, I AM A STALKER.

видял си лошото в света отблизо и към момента предпочиташ да си останеш капсулован в непромокаемата материя на своя антисоциален въображаем костюм. открехваш го два или три пъти в седмицата за подбрани хора и ги оставяш да влизат или да наблюдават отвън на своя отговорност. концентрирал си се върху себе си, защото много отдавна имаш нужда от това. в съзнанието ти са детайлно изградени две картини на това-което-трябва(ше)-да-бъде. не си ги споделял с никого, защото още вярваш в тях. в късната сутрин надничаш в душите на виртуалните си дружки, здраво стиснал чашата с кафе. душата ти е лакома. душата ти е ненаситна. очите поглъщат, умът смила, съзнанието осъзнава... колкото може да поеме. опиянява се със силен коктейл от геомеханика и силвия плат. после се намира някой битовизъм, който да те измъкне от тази маниакалност.

утре ще ровиш пак.

ще търсиш съкровище на чужда земя,

ще го изучиш и ще създадеш свое собствено.

обмисляш преди това да си причиниш още един самотен период на тотално откъсване от света, за да достигнеш пълна независимост в мислите и творчеството си. идеята е изначално тъпа, отхвърляш я, абортираш...

знаеш само, че искаш, когато излезеш изпод костюма, да гледаш през детските си очи, да виждаш само най-доброто у хората и да не съдиш света. вярваш, че има само един начин да се справиш със злото и той е като съсредоточаваш мисълта си върху всяко срещнато добро. това е твоето бъдеще.

но сега имаш още много да се учиш.

губят ми се няколко силни момента в последните пет месеца: липсват ми двата концерта, на които щеше да ме водиш и посрещането на изгрева на първи юли, още не ми достига... да видим... една разходка под топлия летен дъжд, една игра с лед през най-горещия ден в годината, бой с възглавници и знам ли какво още не. липсват ми ти и аз, но онези, които някога бяхме. и само аз съм виновна, защото винаги съм била безразсъдната страна във връзката ни. винаги аз съм казвала: "давай!", измисляла съм старателно в главата си щуротиите, които по-късно да правим заедно. 

затова ще завъртя една идея назад времевърта до онзи глупав момент, в който ми хрумна, че трябва да порасна и ще го залича завинаги. 

"Има само детство и смърт. И нищо по средата..."

note to self:

има хора които никога няма да те разберат - нямат капацитета или от чист инат, имат закоравели представи или нещо друго. тези хора най-често лесно се разпознават. не си губи времето в празни спорове с тях, няма смисъл. напълно излишни усилия. не е задължително, разбира се, всеки път да отстъпваш, но можеш просто да подминеш мнението им с "предполагам, че за себе  си си прав/а". толкова е просто!

"и когато се сетих за това, ми стана толкова отвратително, че си хванах косата и започнах да я търкам в цялото си лице!"
-сестра ми; да, наистина, тя е толкова сладка.

тва е някъв стикер дето съм го рисувала преди година и нещо

кой зъл ум ме видя с лабораторна бяла престилка и предпазни очила зад пробно тяло което изпитвам на опън натиск и усукване питам;

като дете си се представях като балерина художник или лекар който лекува децата безплатно защото бях гледала един филм за децата от третия свят и бях плакала цяла нощ и бях обещала на татко че когато порасна ще отида и ще ги спася а той още тогава се усмихна и каза че не стават точно така нещата а как стават питам;

защото се виждам през очите на мъжа когото обичам и не си намирам място и кожата ми стяга може би защото той никога не се е замислял как и къде ме вижда в бъдеще защото не вярва в мен и аз покрай него не вярвам в себе си а не е ли това един затворен кръг питам;

дойде едно момче и ми каза да пия повече и да се посветя на изкуство на жените много им отивало да се занимават с изкуство а какво отива на жена която никога не се почувства като жена питам;

но е безполезно;

защото докато търсиш себе си пространството времето обстоятелствата и прочие неща от които зависим се изкривяват и ти се озоваваш някъде вършейки нещо за което даже не си знаел че съществува като задача а възможностите ти се простират горе-долу докъдето ти стигат очите и ти си затворен в тази клетка и измъкване няма и ако не се научиш да живееш добре в нея за какво си живял питам.

имам нещо хубаво под ръка, разбира се:

http://www.youtube.com/watch?v=ghb6eDopW8I

и една стара снимка на таванската стая от порутената плажна вила от миналото ми:

много искам да ви покажа нещо:

и това:

http://www.youtube.com/watch?v=3giaGCFcWXQ

***

най-мразените 

не са хитлер, мусолини и наполеон

не е буш

не е нито кое да е камикадзе

не е дявола

не е жокера, блейн, жената-котка

не  е волдемор, фауст

не е вълка от приказката за червената шапчица

не е никоя вещица

не е математиката

не са страхът, гладът, расизмът

не са смъртта, войната, нищетата

не е злият учен, нито някой пълен невежа

не е то 

не са боговете

не е пришълецът

не е вирусът

не е паразитът
не е чумата

а е онзи, когото най-много си обичал

но по една или друга причина

чувствата не са били взаимни 

***
да. ти не се подчиняваш на моите формули
появяваш се само, когато решиш да се появиш
и точно толкова внезапно изчезваш
уж си до мен, а те няма никакъв или обратното
ти си корен квадратен от минус едно
знам само, че не си реален
поне не в моя нереален свят
а да си нереален в нещо нереално
често е равносилно на това да бъдеш съвсем уравновесен и прагматичен
направо се побърквам от твоята последователност в задълженията
и отдаденост на онова, което се случва в главата ти
където все по-рядко си намирам място
защото си имаш толкова много друга работа
и вероятно си забравил, че "да" ми е най-любимата дума
а аз неслучайно започнах тези редове с нея
защото без "зависи" и без дори да си ме попитал
за теб имам все един константен положителен отговор

***
била съм в главата на всеки един от бившите си възлюбени
съзерцавала съм чарковете им с часове
наблюдавала съм как работят механизмите на душите им
изчислявала съм
правила съм тестове
смазвала съм зъбните колела
(не обичам шумни машини)
следила съм производството
окачествявала съм продуктите
решавала съм всяко уравнение на мислите им
изследвала съм сложните функции на идеите им
извеждала съм всички процеси с математическа точност
отчела съм процентната грешка в крайните резултати
прилагала съм метода на пълен контрол над емоциите
и чувствата
и на допустимите напрежения
но на раздяла
когато приключа и последния си експеримент
непременно вземам някое винтче за спомен
затова сега ви се виждат счупени

ФАКТ

до една възраст си още "твърде млад" и имаш дежурно извинение за всяка грешка. после неусетно чукваш двайсеттака и никой няма да те търпи комплексиран, смачкан, засрамен, безхарактерен, апатичен, странно усмихнат, без грим, неугледен, скромен, свит на точица, изтерзан, нещастен, ако ще да имаш богат вътрешен свят и да си пич в позната компания. от хипито до аристократа, хората сме ограничени и както ти не успя да простиш възтънките вежди, топираната коса и мрежестия чорапогащник на стюардесата в автобуса от София за Варна, така и на теб няма да ти се размине, ако се изтърсиш в елитен клуб с работно облекло и маниер на ощипана девственица. две думи: стегни се, момиче! (всъщност са три). и да не ти пука! сверявай си часовника чат-пат, но ако ще лижеш нечий задник, най-добре взимай пример от котките!