...

защото някои светове може да са въображаеми
някои представи може да са фалшиви
някои герои може да са измислени
и техни единствени продукти да са хаос, разруха и кататония
но от какво друго имаш нужда в този живот?
ако след час идваше краят му
след като се обясниш в любов най-сетне на някого
нямаше ли да се напиеш като скитник в канавка?
или напротив, щеше да продължиш невъзмутимо своята работа?
защото не вярвам в това, че сме просто разумни бозайници,
че сме социални животни,
продукт на обществото,
човешки ресурс и прочие.
душата ми има нужда от слънце, алкохол и споделяне,
а обърканият ми ум отрича вашата представа за "правилно",
само защото тя не му харесва.
дотам го докарахме с болни амбиции -
имаме чудесен самолет на слънчеви батерии,
приръст на световното население
и зачестяване при опитите за самоубийство.
последните сами са си виновни, разбира се.
в крайна сметка всичко опира до тава как приемаш проблемите -
дали се бориш с тях, оставяш ги да те смажат
или ги подминаваш с усмивка.

най-добрите стандарти са ниските
прескочи летвата сякаш е детско въже
за игра
отпускащо слънце
усмивка пече
със старите си дрехи се чувствам OK
единственото хапче против хронична депресия
е ударна доза витамин D
ако не умееш сам да надникваш във себе си
погледни право към мен
погледни ме добре

"С един мъж не е важно как разговаряте, а как мълчите."
~ Мона Чобан 

живот в отрицание

аз слизам от влакчето на ужасите.
возих се най-отпред, най-отзад и по средата
и знам какво е след дълго пътуване
да са ти кашкавалено меки краката,
знам как земята ти се струва пухкава,
как танцува небето и фона пред него.
не те обвинявам, че не слизаш с мен - приятно прекарване,
но аз никога не съм мислила да оставам за дълго.

"Носи в душата си зелено дърво и пееща птичка навярно ще долети."

"Народ безимен е край мен,
деца, дървета, домоседи.
От всички аз съм победен
и в туй е моята победа."

                     Борис Пастернак

"Стоя тук на планинското било. Вдигам ръка и разтварям ръце. Това — моето тяло и моят дух, — това е краят на търсенето. Исках да разбера значението на нещата. Аз съм значението. Исках да открия основание за съществуването. Нямам нужда от никакво основание да съществувам, не ми трябва никакво разрешение за това. Аз съм основанието и разрешението.", Айн Ранд, "Химн"

обичам те

това е, което ме спира понякога.
това е, което ми дава начало.
когато събуждам се сутрин,
ме издърпва за струните,
които иначе се веят безцелно.
това е, което ме разхвърля навсякъде.
а някога точно то хаоса в мен подрежда.
то прави от мен, каквото искам от себе си.
бори се с моята лудост и ми вдъхва надежда.