пред малките промени
предпочиташ най-големите
искаш чисто ново поприще
мечтаеш да натрупаш всичко във кашони
и да се преместиш при душата си

а осъзнаваш ли
че тя с причина те е изоставила
и вече късно е да я настигнеш

случва се снимките да пораснат във времето
и споменът да надмине изживяното

когато живееш крачка пред настоящето
всеки поглед назад ти разширява зениците
и замъглява преценката

така е добре, добре е...

понякога

аз съм онази точка в книгата,
след която непременно трябва да започнеш нова глава,
да приключиш романа
или губиш цялата логика.

поклони се на крийпъра
той има своята битка
цял живот я губи
но все още я води

поклони се на странника в себе си
дай му право на дом и утеха

всичко е поправимо

все още нищо не е загубено

разкрий се до последно пред хората
и вдъхнови поне един от всички

по-добре да бъдеш откраднат, повторен, потретен
отколкото скрит само за себе си