вторник, 25 юни 2013 г.

***
грижи за изхвърляне
                път за хващане
съобщение за изпращане
                                         "запиши в чернова?"
триеш 
           не можеш

вместо това възпей булевардите 
дръж се за скъсаните дънки през джоба
ритай всяко протестиращо асфалтено камъче
бира и фасове
                        бира и дрога   
нямаш бъдеще
но пък и нямаш тревоги

четвъртък, 20 юни 2013 г.

ще разбереш времето ни
ако се въртиш като пумпал
в продължение на десет минути
и веднага след това се опиташ да ходиш по въже
без да имаш право да научиш предварително
над какво е опънато то

скачай!

четвъртък, 13 юни 2013 г.

всички искат да бъдат различни
всеки се хвали: "аз съм различен"
само онези които наистина са такива
изпитали трагедията на това да не си като другите
повтарят тихичко като мантра
"аз съм като всички останали"
някакъв вътрешен глас им отвръща
"а дали?"

сряда, 12 юни 2013 г.

"пляссс-чшшш"

какво е това "чшшш"?
звук от прогаряне на плътта ми с цигара?
аромат на пържола
на скара?

това е морето, каквото ми каза.
превеждам веднага:
всеки има собствена истина.

така и не го научихте!
а е ужасно банално.

понеделник, 10 юни 2013 г.

Ей това мечтая да бъда - мисълта, която те кара да се усмихваш пет секунди преди да заспиш.

петък, 7 юни 2013 г.

това не е поезия

в стар мръсен икарус на градски транспорт всички сме наравно мизерни
по подобни косвени начини постепенно
светът ни втълпява че сме тъжни и бедни
може би затова има хора които сякаш се целят към дъното
не се опитвай да ги издърпаш на миг от целата им
има сюжети различни от онези които си срещал
и никога една теория не е общовалидна
там където на теб ти е уютно и хубаво
на друг ще му бъде лицемерно и скучно

вторник, 4 юни 2013 г.

Накрая победих онази съвсем инстинктивна птича миграция - да отлиташ на юг, щом усетиш сезонно захлаждане.

неделя, 2 юни 2013 г.

***
писна ми от вашата маниакална потребност да се оценяват нещата.
в крайна сметка всичко е едновременно вярно и грешно.
както например прехвалените вечно усмихнати хора,
а пък аз ги харесвам понякога мрачни.
хайде обяснете ми пак точно защо за човечеството няма надежда,
а аз ще изслушам с усмихнато пренебрежение.
облякла съм се ужасно и идвам!
готова съм за извратения ви свят
и всичките там глупости.