петък, 30 май 2014 г.
вторник, 27 май 2014 г.
преди да те научат да си някой,
не знаеш сам какво си бил.
познаеш ли мътилото,
не значи, че не носиш слънце.
където е кипяло нещо,
там има атомен стремеж.
така и хората все търсят люлка,
където да притихнат в топъл ден.
не бързай да удавиш своя огън,
преди да си подпалил още три.
прекрасен мой покой,
упойката ти ми горчи!
не знаеш сам какво си бил.
познаеш ли мътилото,
не значи, че не носиш слънце.
където е кипяло нещо,
там има атомен стремеж.
така и хората все търсят люлка,
където да притихнат в топъл ден.
не бързай да удавиш своя огън,
преди да си подпалил още три.
прекрасен мой покой,
упойката ти ми горчи!
сряда, 21 май 2014 г.
както обикновено,
когато не си нося книга,
докато пътувах с метрото
мислих си колко е сложен животът,
но едната ми слушалка не работеше
и е било за добро, защото иначе нямаше да дочуя онази симпатична част от съседния разговор,
която гласеше:
"всичко всъщност е много просто, брат:
в този живот трябва да си здрав, чист, талантлив, справедлив, умен и общителен.
ако си слаб и висок, още по-хубаво."
вторник, 20 май 2014 г.
петък, 16 май 2014 г.
сделка
Ще си запазя тъжната усмивка.
В замяна искам,
Безпощадни,
на душата ми да ѝ олекне
и да литне като птица.
В замяна искам,
Безпощадни,
на душата ми да ѝ олекне
и да литне като птица.
сряда, 14 май 2014 г.
вторник, 13 май 2014 г.
понеделник, 12 май 2014 г.
страхувам се от бели стени
и от уморените очи на домакините.
плаши ме идеята да бъда смачкана
от голямо, тежко и твърдо щастие.
гледам всички щастливци, задминали своите очарователни двайсет години.
пътят им е уютен, но сив.
почти самоубийствено скучен е.
лъжа ли се или имаше древно проклятие,
което гласеше:
"живей в интересни времена"?
напълно оценявам комфорта и мира,
но донякъде
тайно завиждам на прокълнатите.
и от уморените очи на домакините.
плаши ме идеята да бъда смачкана
от голямо, тежко и твърдо щастие.
гледам всички щастливци, задминали своите очарователни двайсет години.
пътят им е уютен, но сив.
почти самоубийствено скучен е.
лъжа ли се или имаше древно проклятие,
което гласеше:
"живей в интересни времена"?
напълно оценявам комфорта и мира,
но донякъде
тайно завиждам на прокълнатите.
събота, 10 май 2014 г.
четвъртък, 8 май 2014 г.
Откривам, че светът се влюбва
във тези, дето ходят все по пътя.
А другите са сякаш във коруби –
не виждат нищо. Цял живот се лутат.
И може би се чувстват безпосочни,
неможещи, сами. И е нелепо,
но чудя се дали не е нарочно,
че някои се раждат като слепи.
Нали светът е място на контрасти –
по-силните, нормално, оцеляват.
Животът ловко, с точния си ластик,
отстрелва и не пита. И калява.
И не, не протестирам. Само питам.
Каквото кажа – все ще е залудо.
Приличаме си с тебе по очите –
със цвят на костенурчена коруба.
Елена Биларева - стихотворения
във тези, дето ходят все по пътя.
А другите са сякаш във коруби –
не виждат нищо. Цял живот се лутат.
И може би се чувстват безпосочни,
неможещи, сами. И е нелепо,
но чудя се дали не е нарочно,
че някои се раждат като слепи.
Нали светът е място на контрасти –
по-силните, нормално, оцеляват.
Животът ловко, с точния си ластик,
отстрелва и не пита. И калява.
И не, не протестирам. Само питам.
Каквото кажа – все ще е залудо.
Приличаме си с тебе по очите –
със цвят на костенурчена коруба.
Елена Биларева - стихотворения
Абонамент за:
Публикации (Atom)