само през теб стигах до себе си
вероятно затова и избягах

Те били щастливи със себе си.
Не им трябвало друго.

Има и такива истории.

Животът се променя. Хората се променят. Ти не си същият човек, който си бил преди. Аз няма да бъда такава, каквато съм днес.
Вселената не толерира статичното. Кой си ти да и се противопоставяш?
Троп-троп на вратата ни - четвъртото измерение. То няма да спре и да чака. Градът носи старото име, но ти намираш ли другаде някаква съвършена прилика? А и честно - би ли искал да живееш в поредица от еднаквости?
Някои казват - не забравяй за какво си мечтал. Аз не. По-добре забрави и мечтай наново. Постигай, мечтай, постигай, мечтай, мечтай, мечтай.. Никой от нас не е роден с рамка за дните си. Всичко се разпростира до където му е капацитета - на принципа на случайно обърната чаша с вода. Кой би могъл да отгатне с точност петното?
Затова искам от теб да не избързваш с преценките. Или поне да имаш едно на ум. Утре може нищо от и около теб да не е същото.

:)

***

наобратно на себе си
изведнъж реших, че не ми стига достатъчното,
а искам да имам вповече, за да давам на другите