пред малките промени
предпочиташ най-големите
искаш чисто ново поприще
мечтаеш да натрупаш всичко във кашони
и да се преместиш при душата си

а осъзнаваш ли
че тя с причина те е изоставила
и вече късно е да я настигнеш

случва се снимките да пораснат във времето
и споменът да надмине изживяното

когато живееш крачка пред настоящето
всеки поглед назад ти разширява зениците
и замъглява преценката

така е добре, добре е...

понякога

аз съм онази точка в книгата,
след която непременно трябва да започнеш нова глава,
да приключиш романа
или губиш цялата логика.

поклони се на крийпъра
той има своята битка
цял живот я губи
но все още я води

поклони се на странника в себе си
дай му право на дом и утеха

всичко е поправимо

все още нищо не е загубено

разкрий се до последно пред хората
и вдъхнови поне един от всички

по-добре да бъдеш откраднат, повторен, потретен
отколкото скрит само за себе си

недей да режеш клона, на който седиш.
и от време на време поливай дървото.

абсолютно съм сериозна, когато твърдя, че чувството за хумор е много, ама наистина много, мнооогооо важно

ужаса на рутината

представи си загорял тиган,

който трябва да миеш по старомодния начин,

но през това време трябва да се насилваш да с е усмихваш

искрено

на двайсет всички сме поети и художници

гнездо ли ще свиеш от времето
или като еднорог ще го яздиш
животът е такъв
какъвто пожелаеш

моят вечен пръстен има празен кръг,
огромен празен кръг да стои на ръката ми
и да ми напомня колко не съм намерила себе си.

после спонтанно спрях да го нося
и той вече не беше мой вечен пръстен.
вечен ми стана дървен пръстен със знака за мир върху него -
да ми напомня за любовта и изобщо за важните неща в живота.

логично следващият трябваше да бъде годежен,
но с теб предпочетохме мастило под кожата.

и ето ме сега тук
свободна в любовта си
аз имам какво още да дам на хората
и имам какво да намеря специално за себе си,
за да го нося вместо халка/белезници на пръста си.

рецепта за вдъхновение

киснете суха тъга в половин литър сълзи
за около година,
поръсете обилно с носталгия,
оставете да заври на бавния огън на времето.
сипвайте от готовата смес
по една чаена лъжица
всяка сутрин в кафето си.
пийте с усмивка и вяра в себе си.

по-късно следобед
сътворете нещо.

Минала съм през толкова хубави времена в живота си!
О, имах онези перфектни моменти,
за които ти се плаче от мъка, че са отминали.
Защо не съхраних всичко ли?
С годините правиш поредица избори.
След тях се оказва, че имаш съвсем малко място в себе си.
Запазих ли най-ценното според мен?
Запазих го.
Но то никога няма да бъде същото,
каквото е било през очите ми
на двадесет годишно момиче.

Животът се крепи на онази тринога -
здраве, любов и да ги наречем, професионални успехи,
но без слънцето на мечтите,
е просто един билборд забит в нищото.
Вяло напомнящ за себе си
безцелно стърчейки.

когато мислите ми са твърде шумни, за да си дочета книгата, обикновено измайсторявам нещо красиво.

i want us this way

на поляна

направо на тревата са легнали

фестивал

с бои са се изрисували целите

малко са гладни

малко измръзнали

по-леки от въздуха в мислите

косата ѝ е дълга

той ѝ я сплете на плитка

не много хубаво

прегърнати и отпуснати върху себе си

така натежават телата им

и унасят се

музика

весели викове

наоколо

най-сетне разбраха как да разтеглят минутите

зад крепостните стени на обществото
блазе на онзи който
се чувства уютно

***

изразява се като снима себе си на части:
снима краката си на почивка,
снима ръката си докато пише,
снима си пъпа пълен с шампанско,
косата си развята от вятъра,
устните си гримирани силно...
не беше красива,
но умееше да се посява така в пейзажа,
в пълна хармония с всичко,
че наблюдателят виждаше повече композиция в една такава нейна снимка,
отколкото ако заснемат филм за живота на някои обикновени красавици.

***

той, който си мисли,
че я обича силно,
както никой досега не я е обичал,
греши.
единствената причина,
която може да му даде известно спокойствие,
се крие в това, че тя го обича силно,
както не е обичала досега.

тежка дълбока резерва

буца от минало ти подслажда кафето
от диабет ли страдаше не помня
хубаво нелепо удоволствие ти доставя това да се самоизмъчваш
не си го отнемай
може да ти потрябва

с душата си цяла разтварям се
заедно сме единствено в парата
без утайката в себе си

слети сме чисти прозрачни
и литваме

какво по-хубаво?

***

ти си ножница,

в която свивам своите демонични ножове.

укротяваш ме и ме опитомяваш.

разкриваш най-доброто в мен.

Днес със Даниел си направихме чудесна сутрешна разходка. Пихме кафето си в парка. Говорихме за бъдещите си проекти, за мечтите си. Аз си набрах букет от диви цветя, докато той с най-естественото си търпение ме чакаше отстрани. По пътя на връщане към вкъщи намерих няколко жълъдчета, които мисля по-късно да превърна в бижута. Няма друг човек с когото да се чувствам толкова спокойна и свободна. Ето в такива моменти на хармония със себе си и Вселената, заради неговото присъствие до мен, се чудя на кого първо да благодаря, че ни срещна. Докато пиша последния ред се сещам на кого първо трябва да благодаря.

Благодаря ти, че търпиш всички мои ужасни моменти и се опитваш да ме разбираш, дори когато аз самата не се! Благодаря ти, че заедно създаваме щастие :)

ръчно изработено колие с рапанче от Адриатическо море

до пръсване ще повтарям:
"красотата е в очите на гледащия".
аз, например, я виждам навсякъде.

hamdmade birthday card

не съм безкрайност, за да ви прегърна.
погледнеш ли от моя ъгъл
ще видиш колко обич разпилявам
и как все да обичам себе си не стига.
не съм черта, за да ви съдя.
а истината е поточе
и също истината се развива.
и затова днес някой, в свойта вяра вкопчен,
децата утре не разбира.
точка не съм, за да бъда определена.
не вярвам във единствен смисъл.
простирам се и се пилея,
над себе си ядосана надвисвам
или свободна с вятъра се рея.

различна съм и съм еднаква с абсолютно всички.
простете ми!
и аз простих ви.

тежко е да бъдеш безразличен
към човек когото си обичал

тъжно е когато го постигнеш

вече знам,
че щастието се гради с труд,
с постоянство
и вътрешна сила.
освен това
щастието иска своите жертви.
ако не си готов на тях,
то си отива.

когато остарея, искам само да имам любовта ти
и моята към теб - все още свежи,
да имам красива усмивка,
безкрайно много причини да я показвам
и нито една да я крия.

инфантилно позитивни хора

напълно слепи за трагедиите

инвалиди

вместо да се усмихнеш в отговор
изгърбваш се
кръстосваш лактите

грешиш ако си мислиш
че за реакцията подсъзнателна
са ти липсвали мотиви

напоследък ги погребваш още живи
курбани пред олтара
на голямата любов

говориш по-често на "Вие"
отколкото иначе
толкова често
толкова болезнено често
че по навик на "Вие"
започнал си да говориш със себе си

***

трудно е да познаеш, че и тя е била млада, когато я видиш така страшно прегърбена от товара на живота. мачкал я е през годините, по лицето ѝ си личи. това, което не си личи, е че е вдъхновявала младите творци преди десетилетия. изглеждала е сякаш трепкавия пашкул на времето никога няма да пресуши обаянието ѝ. писали са музика и лирика за нея, рисували са картини, сънували са я. в същността си тя е богиня. за разлика от повечето жени - будна богиня. затова чарът ѝ е изглеждал безсмъртен. естествено и сега набито око би могло да забележи бегла сянка от него в очите ѝ.

но ти, обикновено сиво момиче, я гледаш със съжаление. мислиш си "дано не стана толкова стара и сбръчкана". това си мислиш, попаднала в клопката на суетата на времето си. 

за разлика от теб, тя никога не си го е помисляла. тя винаги е живяла в единствения миг на сътворение - настоящето, и днес също живее в него. докато ти ѝ се мусиш, тя се преражда в усмивка в отговор на предложената помощ за товара, който очевидно е твърде тежък за треперещите ѝ ръце.

"благодаря, но аз цял живот сама си го нося. ще се справя и сега."

виждаш как избързвам напред с празни ръце. не виждаш, че ме е заразила със своята усмивка. за благородството ѝ някои винаги ще остават слепи.

отстрани ще изглежда сякаш е тежък животът ѝ, а той - прекрасен и чист, осъзнат живот. живот награда за дните си.

смъртта на розовото

не можеш вечно да бягаш от отговорност

не можеш да кръстосваш надеждите им

и да си играеш с тях на клечици

първото парченце домино

бутнато от ръката на незнайния бог

рано или късно ще те застигне

за да си вземе своето

печалното ти отражение

никога повече няма да посегне 

към дрехите в крещящи тонове

защото заглушават притихналия поглед

на фона на мътното бъдеще

страшно нелепи са

Той е във всички мои измерения.
Някога исках да се разтворя във него.
Сега той го постига за мен.

както виждам, една моя непозната фейсбук-приятелка се е изразила много добре:
"That's it! I live in my own fantasy world with unrealistic expectations and will probably be crazy alone forever."
така се чувствам твърде често и аз.

хищни птици

преди да те научат да си някой,
не знаеш сам какво си бил.

познаеш ли мътилото,
не значи, че не носиш слънце.

където е кипяло нещо,
там има атомен стремеж.

така и хората все търсят люлка,
където да притихнат в топъл ден.

не бързай да удавиш своя огън,
преди да си подпалил още три.

прекрасен мой покой,
упойката ти ми горчи!

както обикновено,

когато не си нося книга,

докато пътувах с метрото

мислих си колко е сложен животът,

но едната ми слушалка не работеше

и е било за добро, защото иначе нямаше да дочуя онази симпатична част от съседния разговор,

която гласеше:

"всичко всъщност е много просто, брат:

в този живот трябва да си здрав, чист, талантлив, справедлив, умен и общителен.

ако си слаб и висок, още по-хубаво."

ще ме видиш след дълга разходка по пътя на думите.
на пръсти
се връщат приведени
прибързалите с преценката.

сделка

Ще си запазя тъжната усмивка.
В замяна искам,
Безпощадни,
на душата ми да ѝ олекне
и да литне като птица.

"щастлив, без мечти, с любими хора"
link: истории в 6 думи

кодът е: никога повече.
не се произнася на глас.
аз съм далече.

страхувам се от бели стени
и от уморените очи на домакините.
плаши ме идеята да бъда смачкана
от голямо, тежко и твърдо щастие.
гледам всички щастливци, задминали своите очарователни двайсет години.
пътят им е уютен, но сив.
почти самоубийствено скучен е.
лъжа ли се или имаше древно проклятие,
което гласеше:
"живей в интересни времена"?
напълно оценявам комфорта и мира,
но донякъде
тайно завиждам на прокълнатите.

Представям ви две снимки на една и съща мандала :D
- ЦВЕТНО:

- ЧЕРНО-БЯЛО:

Откривам, че светът се влюбва
във тези, дето ходят все по пътя.
А другите са сякаш във коруби –
не виждат нищо. Цял живот се лутат.
И може би се чувстват безпосочни,
неможещи, сами. И е нелепо,
но чудя се дали не е нарочно,
че някои се раждат като слепи.
Нали светът е място на контрасти –
по-силните, нормално, оцеляват.
Животът ловко, с точния си ластик,
отстрелва и не пита. И калява.
И не, не протестирам. Само питам.
Каквото кажа – все ще е залудо.
Приличаме си с тебе по очите –
със цвят на костенурчена коруба.

Елена Биларева - стихотворения

"Трудно е да ни видят, докато оставаме сами в себе си."

Ако ти не виждаш мъдрост в това да се радваш на цъфнало цвете,
ако не разбираш колко е истинско понякога да се отпуснеш и да си безгрижен въпреки сивотата,
ако не улавяш силния горски дух зад лекото подскачащо щастие,
ако вярваш че непременно онзи, който се е показал уязвим пред любимия, е наистина слаб отвътре,
ако за теб смисълът е само в това да се придържаме към "нормалното" и темпото на останалите,
ако съдиш хората заради това, че разчитат на другия, така както разчитат на себе си,
ако не искаш да запазиш детските трепети в себе си завинаги,
ако ти си от онези сърдити старци в бъдеще,
не ме обвинявай, че Бог ми е дал шанс да бъда цветна,
не ме занимавай със своите повърхностни материални теории,
не ме включвай в пресметнатото си бъдеще,
не ми вменявай вина, защото аз никога нищо лошо на никого не съм сторила,
аз обичам живота въпреки утрето,
кой си ти да ми го забраниш?

послеесен

Не е трудно да се родиш със смисъл. А именно:

трудно е да умреш с достойнство.

Март, прекрасна си! Толкова си прекрасна,

че всички други месеци заприличват на скитници 

и им никнат мъхести мустаци.

Но това се подразбира. То е като да кажеш на някоя

току-що напъпила девойка, че е красива.

Истината е, че те всичките са такива.

Виж, съвсем друго е да видиш мъдра посребряла старица.

Да я видиш все още хубава.

Има някакво очарование в тази гледка.

Има дълбочина. Времеви силует и всичко останало.

Всичко, което е нужно,

за да повярва човек,

че никой на този свят не е обречен,

освен ако не повярва в обратното.

нещастната любов е голямата
когато те няма до мен
съм обсебена

крайно време е да замениш страховете с увереност
зарежи миналото защото него вече го няма
защото
никое "какво ако бях" не оформя бъдещето
и никое "дано" не показва намерение
запази спомена
но прости си
от нахална мъжка усмивка
няма нищо по секси
една такава сложи си

благодаря че продължаваш да се бориш за двама ни всеки път когато на мен силите не ми достигнат <3

нали съм луда, смея се.

разбрах защо французите по-често правят филми за несбъдната любов -
защото сбъдната щастлива любов е твърде тежка за понасяне.

признай си

лудостта ти не те правеше по-красива
лудостта ти понякога те излагаше
често ти носеше болка

но понякога бе твоя единствена сила
и те правеше изпълнител

без нея си просто част от многото зрители

нарисувах картичка :)

"И не беше ли така по-добре - да приемеш грубата действителност и да направиш от нея за себе си нещо странно и красиво?"

пустинята зад нас расте
тогава се отдръпваме
наричам те дете
наричаш ме "обичай ме"
екранът е студен
през него ще се виждаме
животът е такъв
не винаги достига ни

от опит стигнах до някакъв извод :D

Ирония: на дълбока любов се учиш от най-простичките жестове на взаимност.

"- При нас слънчевата кръв (златото) е много дълбоко, трудно се добива и онези, които я копаят трябва цял живот да изучават това майсторство.
- А харесва ли им?
- Не ми  се вярва... не знам. Трябва да го вършат, защото ако престанат, не получават храна.
- Значи във вашия свят храната не достига?
- Не знам - каза Рансъм. - Често съм искал да науча отговора на този въпрос, но никой не може да ми каже."

Смешна история. Попълвах бланка за издаване на клубна карта за голяма верига супермаркети. Механично нанасях личните си данни, докато не стигнах до реда, в който се питаше колко члена има моето семейство. Изтръпнах. Сгодена съм от повече от месец, а с годеникът ми живеем заедно поне от половин година, но никога досега не се бях замисляла, че вече имам ново семейство. "Мило мое глупаво момиче!" помислих си с малко тъга, малко насмешка и огромно човешко щастие.
Старателно изписах "2" в празните кутийки. На какви неочаквани места в какви необичайни моменти ни издебва романтиката, а?

пролет

Все такава ще бъде системата.
Атмосферата ще ти показва колко е хубаво.
Светлината ще опиянява зениците.
Кой те учи на цвят, ако не слънцето,
погалило с трепет градината?

такъв си понякога.
дълбока вода. от тебе спасявам се. плавам далеч. плаващи пясъци. затъвам до шията. задушавам се. вътрешен глас. къде ли си тръгнала? подиграва се.

колко сиво е пространството на непостигнатото
като мъгла се разстила
към нищо ново никога ако не посягаме
ще ни покрие

ти знаеш колко надежди погребах

от малка си ходя с лопатата

преди ми тежеше и я влачих, а тя така силно тракаше

че хората ме гледаха подозрително и ме отбягваха

откакто пораснах я нося на рамото

откакто пораснах разбрах, че не умират надеждите

но все още питам се

какво жъне онзи, който сее надежда?

"Anger, fear, aggression, the dark side of the Force are they."

красотата е в очите на гледащия

моята първа мандала :)

наопаки е този свят
но поне така не ми влиза в очите
косата и не ми пречи
че не нося сутиен
наопаки съм аз
но поне не ми отичат краката
не ми става тази планета
виж само колко е малка
а колко големи сме аз и ти

горда българка ме прави

а тя била коси море и пясък
и храни се със слънчеви лъчи
на пепел става ли кажи
оформят я порой луна и вятър
но кой духът и може да смени

никак не я харесвам като изпълнител, но не съм и от хората, които я съдят за новото и въплъщение. общо-взето не ме беше впечатлила с нищо, докато не открих този запис, който за мен е доказателство, че никога не бива с лекота да отписваме вероятността някой да направи нещо прекрасно :)

човек не може да бъде в мир със себе си, когато изпитва омраза. човек е в мир със себе си, когато обича.
а аз съм в мир със себе си, когато съм в прегръдките му.

[17.1.2014 г. 22:53:25] love.die.sonne: сега като виждам колко си луда чак ми става тъжно какви хора има около мене :D

~ с един приятел не се бяхме чували/виждали от необичайно дълго време и ето какъв неволен комплимент ми направи той

***

припознах себе си в една идея за щастлив спокоен уют в дълга прегръдка на по чаша вино и храна поръчана по телефона пред екрана по който премига банална комедия

подредих си нещата така

само моята малка истерична душа трепереше нервно в ъгъла на стаята пропита с несъгласие чакайки най-малкото несъответствие между реалност и очакване за да избухне в пламъци и да потопи кораба в който плава 

заедно със себе си

невъзмутимо 

спаси ме от вечния порив към самоунищожение

моля те обич

спаси ме

котки

препичат се котките на зимното слънце
като на въображаемо
студено им е казвам
студено ли им е питам
а ти отговаряш
не нали цял ден се гушкат

ах мисля си
каква неволно романтична представа

Пожеланията от сестра ми за рождените ми дни винаги са безценни и несравними с абсолютно никои други! :)))

понеже е модерно да се правят равносметки :D

Моята равносметка за 2013-та година

1. Учих френски език и взех сертификати за А1 и А2 (впоследствие имах време и да го забравя :D , но важното е че сбъднах стара мечта).

2. Взех шофьорска книжка и наистина се научих да шофирам.

3. Имах връзка от разстояние с дългогодишния си приятел (моята сродна душа) и не позволих на дистанцията да ни раздели.

4. Заживях с приятеля си на квартира и получихме коледни картички в пощенската си кутия на този адрес.

5. Взех си всички изпити, натрупани през четирите години следване (дори онези, които ми изглеждаха невъзможни).

6. Ходих на плаж със сестра си през април :D

7. Направиха тежка ортопедична операция на баща ми и не си позволих да се отчая, а помагах в грижите почти равностойно на майка ми.

8. Получих подарък - домашен любимец жаба! Мечтата ми от дете! И се грижих за нея толкова добре, че тя запя (въпреки че живее в изкуствена среда).

9. Научих се да правя палачинки.

10. Изкарах едномесечен платен стаж в голяма фирма и се справих доста добре.

11. Отидох на последното си техно-парти (не мисля, че ми се занимава с рейв за в бъдеще) на Angerfist в 4КМ, София.

12. Прекарах един незабравим петък тринадесети на на концерт на Morcheeba в НДК.

13. Простих на стар приятел.

14. Гадах на собствените си карти Таро цели два пъти, познах всичко и се стреснах :D

15. Завързах ново приятелство.

16. Ходих на сватба, абитуриентски бал и кръщене на братовчеди, на защитата на дипломната работа и дипломирането на приятеля ми, родителите ми отпразнуваха своята 25 годишнина от сватбата.

17. Победих депресията!!!

18. Запознах една от най-добрите си приятелки с нейната голяма любов :)))

19. Срещнах се отново и се разделих с една моя голяма любов, която няма място в живота ми.

20. Посрещнах 2014-та на ново място с много нови познати.

21. Боядисах косата си в синьо.

И още много, много, много неща се случиха, което доказва че първоначалната ми преценка за 2013-та като скучна година, е била съвсем погрешна! Пожелавам си през 2014-та всички да бъдем здрави, да имаме още повече нови приключения, сбъднати мечти и покорени върхове :)