как обичам
когато историите ми
звучат все едно си ги измислям

***

искали от мен да остана малко момиче
искали да бъда шарена и безгрижна
искали да не мисля много за в бъдеще
искали да се усмихвам и да обичам
но ето ме мен прилично съзряваща
намирам във себе си сили за ново начало
здраво на земята с краката си стъпило
устойчиво
цяло
понякога най-трудно наистина
отговаряме на онези въпроси
на които отговорът е съвсем очевиден
защото когато разсъдим откриваме
че верният път е точно наопаки

да бъдеш критичен към себе си
да не се влюбваш в първите си опити
но и да се обичаш
да прощаваш непоправимите грешки
и да прегръщаш новите възможности
да си имаш доверие

на черното бялото

преглъщаш името ми
сякаш гълташ хапа
който всяка сутрин рано пиеш
против лошо настроение
против лошотия
против този безвкусен свят
който сме построили
който са построили
хора като мен и теб

преглътни го с много вода
на листовката пише
"преди употреба прочетете листовката"
откъде да знае човек
ако никога дори не е понечил

пчела се заплита в косата ти
комарче е кацнало на нослето
парят страните на твоето загоряло лице
сърбят те ръцете

а ти му се усмихваш
защото е с теб

и всичко изглежда наред

онова чувство
когато казваш "не" само защото мислиш че така е правилно
въпреки че с цялото си същество искаш да кажеш "да"

...

откриваш красотата
само там където
другите ги е страх да погледнат

***

през гърлото ми никнеш ти
пуснал корени в сърцето
прераждам ли се в теб
трудно ми е да изкажа
понякога изглежда
сякаш се душа

детенце

скъсай парченце от старата дреха
свий си очите в чертичка
бягай и вей си високо косите
ти си детенце което обича

всички усърдно в града пазаруват
вечер обличат новата плячка

с пясък във вехтите кецове тичаш
скачаш и гониш се с някой на плажа

хапват другите сьомга със вино

ти обърна поредната бира

черпят съседната маса и хилят се

някой те носи и ти се усмихва

може би твоето не е винаги правилно
с него не можеш да се похвалиш
ала в сърцето ти най-сетне е шарено
а пътят ти - този в който ти вярваш

за онези от вас които поне веднъж в живота си са казвали че днешната младеж за нищо не става

срещнах Васко в автобуса. той е само на осемнайсе. обича да общува с всякакви хора. не му харесва пренебрежението, с което се отнасят непознатите. попита ме: "от какво толкова се страхуваш?". някои деца са по-мъдри от други. трети са улични будители. и се разпространяват като зараза. ако някога непознат ви заговори, да знаете че това е Васко.

чат поезия

човечето е жълто и се усмихва
понякога слагам по три наведнъж
докато екранът ми свети в лицето
вместо усмивка да ме озари

тръпките

те знаят по-добре от теб и от всички
кога да те полазят
малки буболечки
които пазят душата ти жива за из път

една побъркана жена

Влезе вкъщи. Остави чантата на шкафа в антрето. Побърза да запише глуповатото си стихотворение в тефтерчето с Айфеловата кула. 

"тя е виновна защото има плосък корем

а блузката и е толкова къса

и защото очите и не заслепяват когото трябва

виновна е защото мечтите и литват прекалено далеч

както и защото се връщат на земята като бумеранг 

не

ами по-скоро се строполяват като тяло на мъртва птица

застреляна в полет

толкова е виновна

толкова малко цвят остави в света си

всичко раздаде на другите всичко

никой не и беше искал

тя е виновна

тя сама на себе си е виновна"

Това именно гласеше стихотворението и. Не помня дали въздъхна и след това се метна на леглото или беше обратното. Нямаше значение. Точно както повечето неща, когато прозреш света над нивото на амбицията. Смисъл имаше само да обичаш и да бъдеш обичан в отговор. По дяволите, така беше. Но понякога и това не стига.

Напоследък виждаше себе си във всяка изпречила се трагедия. Кой и натрапи този начин на мислене? Тя в същността си не е такава. В същността си тя е дете. Очите и трябва да грейват при всяка надежда и всяко съждение трябваше да съдържа надежда.
Телефонът и просветна. Текстово съобщение. Обичайно. Въпреки това изтръпна. Не отговори. Вместо това прегледа бележките си.
"Когато мишка направи хралупа в къщата, тя става ли и неин дом?"
Нататък бележките ставаха все по-объркани. Съвсем губеха смисъл.
Болна ли е психиката, която отчаяно иска самоунищожение, но никога не и достига смелост?
Пусна любимата си песен и за първи път от година насам чу думите.
"Staring at the sun
Not the only one
Who'd rather go blind"
Танцуващата луда, която знаеше как да живее. Нея отдавна я нямаше. Сега имаше работа, сериозна връзка и планове. Понякога се чувстваше зад решетка. Щастието е крехко нестабилно и трудно се поддържа. Постарай се повече!
Вътрешният и глас скачаше от мисъл на мисъл без видима логика помежду им. Подбираше болни теми и и ги навираше пред очите. Да, тя не умееше да контролира мислите си напоследък.
По-възрастните и колеги споделяха с нея проблемите си. Едната лаборантка беше майка на две момчета. По-малкият нямаше работа, образование и беше преживял тежка депресия. Сега беше влюбен. "С баща му много се радваме, че поне си има приятелка. Откакто е влюбен е съвсем различен. Другото ще се нареди с времето. А и тя приятелката му е една такава мъничка и тиха като тебе. Викаме и Буболече."
Механикът имаше болен син. Нямали пари да му направят операция и момчето прекарало зимата на легло. Пролетта започнал малко по малко да става, за да се разхожда. Това лято дядо му продал нивите си и намерили доктор. Най-добрият в града. Всичко ще се оправи.
Накрая всичко се оправя.
Но живота в натура е толкова страшен. Толкова, толкова тежък. Плашеше я до смърт, не и се занимаваше с него.
Искаше само да си почине.
Нямаше повече нищо за даване. Имаше само да взема по едно малко розово хапче сутрин.
"Проблемът със спасителната лодка. Ако се обвържеш с прекалено много хора, с прекалено много проблеми, те ще те завлекат на дъното. Ти не ги спасяваш, те те давят" (Робърт М. Пърсиг, "Лайла")
Сети се за този цитат и го пропусна да отмине.
Дайте и малко воля за живот и я вижте тогава! Почакайте! Тя е шеметно лудо момиче. Ще ви отнесе! Събира сили и идва. Каквато е била винаги, такава ще бъде. Ще ви се иска да не я бяхте срещали и едновременно с това ще се молите за още една среща. Такъв дух не се убива за месеци. Дух като нейния се среща рядко. Не умира, а само затихва. Всяка следваща вълна е по-силна. Последната вълна е най-красивото бедствие, което сте виждали с очите си.
Усмихна се и отиде да се изкъпе кръщелно. Очакваше я хубав нов живот.

***

ще имам две времена и два живота
в едното ще се търкалям като топче, в другото ще се изстрелям
в единия живот със теб ще бъда, във другия ще бъда само с мен
дори така за трети няма място
не е ли очевидно?

*едва дочаквам 14ти август, човече!

всички клишета важат

и

най-хубавото място на света

е в твоята прегръдка

там е моят дом 

там ме има

щастлива