"Трудно е да ни видят, докато оставаме сами в себе си."

Ако ти не виждаш мъдрост в това да се радваш на цъфнало цвете,
ако не разбираш колко е истинско понякога да се отпуснеш и да си безгрижен въпреки сивотата,
ако не улавяш силния горски дух зад лекото подскачащо щастие,
ако вярваш че непременно онзи, който се е показал уязвим пред любимия, е наистина слаб отвътре,
ако за теб смисълът е само в това да се придържаме към "нормалното" и темпото на останалите,
ако съдиш хората заради това, че разчитат на другия, така както разчитат на себе си,
ако не искаш да запазиш детските трепети в себе си завинаги,
ако ти си от онези сърдити старци в бъдеще,
не ме обвинявай, че Бог ми е дал шанс да бъда цветна,
не ме занимавай със своите повърхностни материални теории,
не ме включвай в пресметнатото си бъдеще,
не ми вменявай вина, защото аз никога нищо лошо на никого не съм сторила,
аз обичам живота въпреки утрето,
кой си ти да ми го забраниш?

послеесен

Не е трудно да се родиш със смисъл. А именно:

трудно е да умреш с достойнство.

Март, прекрасна си! Толкова си прекрасна,

че всички други месеци заприличват на скитници 

и им никнат мъхести мустаци.

Но това се подразбира. То е като да кажеш на някоя

току-що напъпила девойка, че е красива.

Истината е, че те всичките са такива.

Виж, съвсем друго е да видиш мъдра посребряла старица.

Да я видиш все още хубава.

Има някакво очарование в тази гледка.

Има дълбочина. Времеви силует и всичко останало.

Всичко, което е нужно,

за да повярва човек,

че никой на този свят не е обречен,

освен ако не повярва в обратното.

нещастната любов е голямата
когато те няма до мен
съм обсебена

крайно време е да замениш страховете с увереност
зарежи миналото защото него вече го няма
защото
никое "какво ако бях" не оформя бъдещето
и никое "дано" не показва намерение
запази спомена
но прости си
от нахална мъжка усмивка
няма нищо по секси
една такава сложи си

благодаря че продължаваш да се бориш за двама ни всеки път когато на мен силите не ми достигнат <3

нали съм луда, смея се.

разбрах защо французите по-често правят филми за несбъдната любов -
защото сбъдната щастлива любов е твърде тежка за понасяне.

признай си

лудостта ти не те правеше по-красива
лудостта ти понякога те излагаше
често ти носеше болка

но понякога бе твоя единствена сила
и те правеше изпълнител

без нея си просто част от многото зрители

нарисувах картичка :)

"И не беше ли така по-добре - да приемеш грубата действителност и да направиш от нея за себе си нещо странно и красиво?"

пустинята зад нас расте
тогава се отдръпваме
наричам те дете
наричаш ме "обичай ме"
екранът е студен
през него ще се виждаме
животът е такъв
не винаги достига ни

от опит стигнах до някакъв извод :D

Ирония: на дълбока любов се учиш от най-простичките жестове на взаимност.

"- При нас слънчевата кръв (златото) е много дълбоко, трудно се добива и онези, които я копаят трябва цял живот да изучават това майсторство.
- А харесва ли им?
- Не ми  се вярва... не знам. Трябва да го вършат, защото ако престанат, не получават храна.
- Значи във вашия свят храната не достига?
- Не знам - каза Рансъм. - Често съм искал да науча отговора на този въпрос, но никой не може да ми каже."