"Ако не ти е писано да бъдеш Слънце,
недей да ставаш и Луна.
Бъди главня, червено въгленче, огньово зрънце,
дори светулка, но със своя светлина."

Прочела съм го някъде из необятното виртуално пространство преди време и по някаква причина съм го записала в тефтера си. Днес ми попадна случайно и реших да го споделя.

"Анна и Тони не обичаха да говорят за себе си. Нали при тях и без това всичко се виждаше като на длан. А и щастливите хора обикновено нямат какво толкова да казват."

Елена Алексиева, "Ловът"

Тази сутрин ми се рисуваха лалета. За жалост бялата и черната боя се бяха скапали и се получи аматьорско, но аз и без друго съм аматьор в рисуването, та е по-скоро автентично. 

***

шлифоваш

за да блесне ослепително

оставяш на публиката

потребителите ще се възхищават на произведението

ти ще останеш невидим създател без собствено име

в известен смисъл си бог

***
Толкова много искам някой ден да те срещна случайно на пътя си.
Защо с теб никога вече не се срещаме случайно?

(това са два облика на една и съща стая)

неочаквано един мой познат се оказа доста добър интериорен дизайнер :)

ПОУКА
Един ден Принцесата отишла при Пепеляшка.
-Защо си унила и никак не ми се усмихваш? - попитала Принцесата.
-Защото аз съм теб от миналото - дрипава и тъжна. Нима не си спомняш? - изненадала се Пепеляшка.
Но Принцесата наистина не си спомняла, защото в реалният свят времето тече точно наопаки.

ИЗВОД
Трите най-банални псевдоинтелектуални въпроса, които могат да бъдат зададени в непринуден разговор, са:
1.Вярваш ли в Бог?
2.Щастлив/а ли си?
3.Коя зодия си?
В повечето случаи (без някои крайно предразполагащи ситуации) верният отговор и на трите е един и същ: Молятенесеизлагай.

***
онче, бонче, счупено пиронче,
болката - за мене си,
щастието ми - за всички.

*за осми март сама си уших този шал + брошка-джувка в тон :)

Защо хаосът нараства в същата посока на времето, както посоката, в която Вселената се разширява?

Земната година (измерена по психологическата стрела на времето) беше 2208. Първото човешко съзнание, записано на електронен наноносител беше факт близо един земен век. Десетки човешки същества, доказали своята космологична грамотност и проявили желание, бяха освободени от ограниченията на собствения си геном. Техните съзнания бяха сигурно съхранени на няколко пасивни наноносителя и поне един активен, който можеше да "облича" различни видове робоанатомия, в зависимост от дейността, която в момента изпълнява. Практически тези съзнания бяха неунищожими, затова земните обитатели жаргонно ги наричаха Вечни умове. Големият недостатък на Вечните умове се състоеше в това, че откъсвайки се от своето биологично начало, те губеха правото си на възпроизводство. Именно затова, преди да преминат в неразрушимо състояние, те запазваха копие от своето ДНК в специални сейфове или чисто и просто предварително създаваха свое собствено поколение.

Около половин земен век преди това роботиката се беше развила до степен, в която можеше напълно да имитира анатомията на произволен земен организъм. Учените съчетаха това умение с откриването на полимерметалните сплави (практически неразрушими материали, дело на развитието на квантовата химия, със строго ограничено производство и употреба) и така създадоха робоанатомиите. 

Първото Велико дело на Вечните умове беше развитието на сингулярната математика, която успя да обясни физичните закони, по които действа Вселената. Човешкият род отговори на всички значими въпроси без два: какъв е смисълът на живота и има ли Бог? Антропният принцип беше опроверган, теорията за прераждането и паралелните вселени също. Хората добиха съвсем нова представа за измерение. Събитията във вселенски мащаб се измерваха в ирационално време и така бе създаден ирационалният часовник. Малцина бяха органичните хора, които можеха да проумеят ирационалното време и да разчетат ирационалният часовник и оттук нататък това беше критерий за достатъчна интелигентност. Това беше новата космологична грамотност и само тези, които я усвояха в органично състояние, имаха право да преминат в нерушимо.

Останалите бяха принудени да съществуват на органично ниво. В началото всички бяха съгласни с този порядък в името на прогреса. Всекидневно Вечните умове правеха нови открития и една голяма част от тях бяха в пряка полза на органичния живот. Окончателно и еднозначно се решиха всички екологични проблеми, без да се налага колонизиране на други планети. Тъй като беше сигурно, че няма други органични разумни форми на живот в цялата Вселена, съществуването на планетата Земя и на нейните жители, беше от първостепенна важност. Поне докато не се отговори на въпроса за смисъла на живота. А какво щеше да се случи след това? 

Скоро след като органичните хора си зададоха последния въпрос, започнаха бунтовете. Напълно откъснати от своя биологичен произход, Вечните умове се превърнаха в заплаха за органичния живот във Вселената. Те самите си даваха сметка за това и го поставиха като основен проблем на своята бъдеща практика. Теория на етичната ентропия се занимаваше с разгадаването и справянето с проблема на прогресивно деградираща филантропия у човешко съзнание на неорганичен носител. Но да очакваш практически приложим извод от тази теория, беше аналогично на това да очакваш да направиш предсказание за бъдещето по теория на хаоса, в случай че умееш да боравиш само с Евклидова математика.

Тези събития поставиха началото на Тъмната ера.

Безредието нараства с времето, защото ние измерваме времето в посоката, в която безредието нараства.

- Започнах да чета една книга. Много ще ти хареса. Казва се "Прекрасният нов свят".
- Чел съм я, Рошльо. Нали ти обяснявах, че ще ти хареса! Започнах я веднъж, когато те чаках у вас, а ти беше излязла някъде и нямах какво да правя. Не помниш ли?
                                                       (Помня, разбира се! И толкова обичам, когато става така!)