Ноември е.

Това е то.

Край на Есента.

В градовете на капитализма я погребват още жива

под лампите на Коледа.

сладка обратима раздяла

когато съм в другата стая

и съм много заета с детето ни,

олисана в битовизма на своето майчинство.

когато ти говориш с цяла европа от хола ни

за своите изключително важни служебни проекти.

когато това продължава с месеци...

ах, колко ми липсваш...

всяка вечер сънувам те

и в съня си те имам само за себе си.

***

Господи, колко е тъжно да имаш истинско щастие в този преходен свят...

и колко е пуста Вселената без точно това чувство.

***

Всеки път, когато те приспя
и дръпна пръста си от хватката на малката ти ръчичка,
се чувствам като предател.
Ето така
всеки ден по няколко пъти
сърцето ми се разбива.

***

Питат ме как се чувстваш след като създаде живот? Горда ли си? Можеш ли да свикнеш с мисълта?
Не ме вълнува. Бременността и раждането протичат нелеко при хората, но живот създават и мухите. Не е повод за гордост.
Интересува ме повече как ще се справя оттук нататък. Ще успея ли да отгледам здрава и силна личност? Какъв родител ще бъда? Ще се гордее ли дъщеря ми с мен? Ще обича ли да прекарва време в моята компания? Ще успея ли да съм до нея всеки път, когато има нужда от мен? Ще ѝ бъда ли добър пример? Как се грижиш за човек, когото обичаш хиляди пъти повече от себе си, без да се обезличиш?
Толкова много сила се иска от мен... Ще се справя ли?

Любов на килограм

В една стая стоим аз, сестра ми и дъщеря ми.

Аз се тегля. Искам да сваля килограми. Възстановявам се от раждането.
Сестра ми се тегли. Иска да качи килограми. Възстановява се от мъката.
Теглим дъщеря ми. Нaддава. Расте.