I’m not fascinated by people who smile all the time. What I find interesting is the way people look when they are lost in thought, when their face becomes angry or serious, when they bite their lip, the way they glance, the way they look down when they walk, when they are alone and smoking a cigarette, when they smirk, the way they half smile, the way they try and hold back tears, the way when their face says they want to say something but can’t, the way they look at someone they want or love… I love the way people look when they do these things. It’s… beautiful.

- Clemence Poesy

***

Толкова съм тъжна,

че ми идва да измуша с игла през китката

всичките си вени,
да разпоря кожата и да ги издърпам

все едно са конци на хастар.

Искам да плача докато се обезводня -

да остане само суха плът

като стафида,

а водата ми да се изпари в атмосферата.

Толкова съм тъжна.

Толкова тъжна,
                   тъжна,
                        тъжна...

толкова тъпо обречена.

репери

.не понасям наконтени копелета и не харесвам техните еднотипни пресметливи животи
.поезията е по-еко от прозата защото хаби по-малко хартия за повече истини
.много лесно се напивам напоследък а не ме лови коза и това ме тревожи
.някои наркомани имат супер яки животи наркоманите знаят как да живеят за жалост живеят сравнително кратко
.някои момичета обичат да носят месото си високо повдигнато и голо над деколтетата не ги разбирам но по всичко личи че повечето добре ги разбират явно проблемът е в мен извинявам се
.днес минах покрай автогарата във варна и видях No.5 от отбора на челси да прави обратен насип над някаква ВиК инсталация виж ти каква ирония на съдбата
.дотук доста добре доста доста добре си поживях ще видим нататък

***
с теб имаме някои дразнещи разлики.
както когато прочетеш стихотворение в оригинал
и после попаднеш на превода.
дори бих казала че сме противоположни.
но като позитив и негатив на един и същ кадър.
толкова естествено и просто:
силна киселина. силна основа. неутрализация.

ден за релаксация

***
отивам да се изцапам със щастие.
поправка: идвам да ме изцапаш със щастие!
да ми прочетеш мислите,
за да се убедиш за пореден път,
че те са далеч по-добри от действията ми
и да решиш, че ще ме задържиш още малко
поне до следващата ни среща,
когато всичко ще се повтори отново.

да сложат дъно на кошчето за отпадъци до спирката на пазара е като да пораснеш -  не е забавно, но поне вече всичко е както си трябва.

Искаш да обичаш хората и те да те обичат. Искаш да ги прегръщаш, да им се усмихваш, да им помагаш, да се радвате заедно. С цялото си сърце. Искаш да погледнеш някого в очите и да му дадеш от своята светлина. Но не става и не става. Благодаря. Моля. Хубав ден. Майната ти. Може би е карма, казва ли ти някой? Толкова често ти се случва това, толкова често. Свикваш да вървиш забързано с поглед в земята, с ръце в джобовете. Сив асфалт, сив поглед. Всъщност хубав сив поглед, но какво значение има, нали никой не го вижда.

Търсиш отчаяно начин да пообщуваш с останалите, но май са ти свършили силите. Ако някой първи те заговори, побягваш. Защо си такава, защо? Трябва ли пак да се учиш на "Искаш ли да бъдем приятели", като в детската градина? Как се върши "добро"? Ти толкова много искаш да вършиш "добро"! Защо все не ти се получава...

Снощи сънува учителката си по английски от гимназията. Тя ти говореше нещо, какво ти говореше? "Овладей страстите и обичай себе си. Уважавай се. Само тогава ще си способна да вършиш добрини, да бъдеш обичана и ти да обичаш останалите. В началото е любовта към теб самия, след това идва любовта към ближния. После всички ще видят светлината и промяната в теб и сами ще те потърсят, за да те дарят с обич...". Такива неща ти каза тя. На сън. Считай го за съвет от подсъзнанието.

Но ето ти овладя страстите си и се научи да обичаш себе си. Уважаваш се. Да, така е. Но къде е тази обич на другите? Защо те все грешно тълкуват твоята и не я възприемат? Математическата логика в теб се обажда. Когато прилагаш вярно един закон, получаваш очаквани резултати. Следователно би трябвало да си сбъркал някъде. Къде си сбъркал?

***
ако можех да обърна представата си за "вътре" и "вън"
вън да бяха сърце, мозък и всички карантии
вътре да беше безкрайната вселена