Лош ден и лошо време, погледнато с прилично лошо настроение всичко изглежда мрачно. На кой му пука? Ние извънземните имаме суперсили, дори когато сме на мисия на Земята. Моята способност е чисто нова и още не съм я усъвършенствала. Това е, защото 23 човешки години се равняват на 7 извънземни години. Седемгодишните извънземни са твърде млади, не са се развили и на 50% още. 

Аз навърших 23 тази година и осъзнах, че мога да се изключвам. Това е много полезно за съществуването на Земята. Тук се сблъскваш с повече емоционални разочарования и трудности на ден, отколкото в открития Космос за месец. Наблюдавам хората. Справят се с неуредиците си - имат едно качество, наречено непукизъм. То много прилича на моето изключване, но води до тежки проблеми със социалния статус.

Оня ден обвинявах кораба майка за земната си мисия. После стигнах до извода, че това е просто шанс. Никое извънземно не е подходящо за земен живот и след като всички са еднакво неподходящи, теглят жребий при раждането. Такъв ми бил късмета - в следващото си прераждане ще съм на Розовата планета, ако е рекла вероятността.

А Розовата планета е мястото за мен. Учих за нея в предното си прераждане, което е една съвсем друга тема, и още от тогава мечтая за нея. Втори живот на празни надежди... 

Та в тази планета жителите са направени от розово слънце. Добре, де! Не са. Изградени са от особени футони, които очите ни възприемат нежно розови на цвят. Лъчи са. Никога не напускат планетата си и едновременно с това все са на безкрайно пътешествие. Ако земляните наблюдаваха Розовата планета, биха я объркали със звезда. Глупави земляни - за тях всичко е такова, каквото изглежда. Глупави и грозни. Не само на външност, отвътре имам предвид. Заразих се с тяхната емоционална мръсотия. Знаете ли как се нарича Земята в галактическата енциклопедия? Мрачната планета. Защото жителите и не греят. Ако го нямаше Слънцето тази малка планета щеше да е необитаема.

***

-Не мога да продължа, аз разчитах за това на някого. Човек на никого не може да разчита!

-Виж.. не ме интересува образованието ти изобщо.

-Ох. Хм. Извинявай, толкова съм обсебена от себе си! Затова се докарах до тук... ужасна съм. Не ставам за човек, аз съм малко семенце в неблагоприятна среда...

-Исках да кажа, че не ме интересува какво се случва с учебните ти проекти, за мен си си ок дори да си продавачка в мол-а. НО! Знам, че са важни за теб, а искам да си щастлива. Затова се стегни и си свърши работата. Знам, че можеш, ти всичко можеш.

И в този момент се изключих. Трябваше да оценя горчилката и сладостта в ситуацията. Ако бях човек, щях да оставя и това като емоционален товар, да го пренебрегна, докато не ми се излее един ден, а сега просто да си продължа проекта. Но аз си имам дарба. Оставих се да ме залее хладния космос с мастиления си цвят. Ако ме види човек в този момент, би си помислил, че съм заспала. А аз бях някъде много далеч. Пътувах с футонното си тяло и мислих над всички мои земни приятности и неприятности. Оценявах ги. Тогава разбрах, защо Галактическия съюз не е унищожил тази безполезна, технически и духовно изостанала планета от провинциалната част на Млечния път. Защото само тук емоциите са възможни с такава сила. Как би разбрал щастието, ако не си познал болката?

Включих се в 01:48 земно време. Продължих с проекта си. Започнах на чисто. Както обичайно правя след срив.

вземаш дните си на бързи ексове: сън като шот, бодърстване като лава. всичко ти е смесено. забравяш, че ти се яде, че ти се спи, че те боли главата, че ти се живее нормално. това се случва, когато имаш достатъчно висока цел и силен мотив за постигането и.

и после идва удовлетворението от успеха, което не може да бъде сравнено с нищо на света. такава радост се изпитва само, когато се смачкаш и втриеш в целта си. ставате едно с нея - ти вече не водиш собствен живот. един ден това чувство много ще ми липсва.

все забравям да се радвам на това, което имам, докато го имам.

въпросите движат света. и хората, които докрай търсят отговорите им.

трябва да знаеш отговора на този въпрос за себе си преди гимназията. очаква се още своевременно да си направиш съответните изводи и да се съобразиш с тях. 

освен това изреченията, които започват с "трябва", звучат адски тъпо, човече!  

когато най-скъпите ти хора са на коренно различна вълна и не те разбират, колкото и да опитват, тогава можеш да почувстваш дори най-чуждия човек, изпаднал в твоята ситуация, някак близък. не визирам конкретни хора и не се оплаквам. просто факт. при това много хубав. така се раждат ценни нови приятелства.

в сърцето си някога имах равни количества любов, безразличие и омраза. по някаква причина вече съм изчерпала безразличието си.

потупвам се по рамото и си се кефя. пич съм в крайна сметка. две десетилетия гордо преборени от моите 165см на височина, обути в съвсем ниски, спортни, удобни обувки. наздраве по повода!

защото имам достатъчно богат вътрешен свят. в интерес на истината, мога да си бъда много добра компания. не харесвам хората, които скучаят, когато са сами. 

скуката идва от вътре, не от вън.

една. не точно сама. чувството е близко, но съдържа щипка по-малко самота и една идея повече отговорност. 

били са и по-лоши неща. случвали са ми се всякакви компании. знам как трябва да постъпя и как искам да се случи всичко. а изходът винаги е някъде по средата между плановете и късмета/съдбата/случайността. 

точно една, не точно луда, по-скоро ексцентрична съм и си искам своето човешко заслужено щастие. както всяка една личност, ще направя всичко, за да го получа. 

днес ще бъдем сериозни и производителни, което е една идея по-тъпо от т'ва да сме забавни и производителни, но понякога човек просто няма повече сили. та така. действам!

и докато сме на темата:

овцете са си готини животни. имам предвид... пичове са - добронамерени, кротки, доверчиви и сравнително гальовни. видях овце в зоопарка предния уикенд и направо се влюбих. мисля в най-скоро време пак да отида, но този път специално за тях. когато завърша магистратурата си и си намеря добра работа, с удоволствие ще стана осиновител на някоя овца от зоопарка. още не знам как ще я кръстя. искам да е бяла. може да е с черна глава и бяла козина. дааа...

не, че ако случайно беше избор, нещата при мен щяха да бъдат кой знае колко различни. 

важното е да не обичаш "защото" и "заради". просто обичаш, това е. понякога е тежко, друг път става пълна каша, но к'во искате? не говорим за някаква роботска точна наука все пак. нормално е да е complicated. даже когато е сложно, значи е истинско. само мимолетната любов е безоблачна и прекрасна в наше време. по дяволите facebook, НО знаете ли каква тенденция наблюдавам - семейно положение "сложно е" е в пъти по-успешно от "обвързан/а".

в крайна сметка, когато си влюбен, ти е трудно да се концентрираш, нали? и неслучайно. всеки има недостатъци - ако много мислим и анализираме, само ще развалим магията. 

магия, човек! няк'ва вещерска щуротия. или на добрата фея, знам ли?! все тая - няма добра и лоша любов. 

така че стига вече с т'ва авторско право. когато теглиш/качваш филм/музика/картина/снимка в интернет безплатно, го разпространяваш. кражбата на картина от галерия е кражба на интелектуална собственост, пиратството не е. мили артисти, ако толкова ви се занимава с пари, може би е трябвало да се захванете с друг занаят - брокерски, например. моето уважение, но философията на изкуството, не включва финансови облаги.

непретенциозен блог за леки естествени размисли над живота.така се случват нещата в главата ми и така ги пиша. няма време за преструвки. няма пространство за древногръцки трагедии. деца на бъдещето сме - свикнали сме с идеята, че сме ограничени от изобилието. в свят, в който можеш да пируваш например през ден и да си позволиш да носиш царски одежди поне веднъж в годината, няма място за излишни пози. затова го давам по-полека и най-вече по-истински. не ме винете, имам инженерно образование - нас ни учат, че най-доброто решение е най-простото. не, че е общоприложимо правило, но понякога помага.

в такива дни обичам да прекарвам минимум час в бездействие, търкаляйки се в леглото, мислейки за нищо особено. и се сетих за нищо особено.

официално обръщение

уважаеми момичета, ако някога пич от кръга на приятелите ви, започне да ви се слага за любовник и прочие (дори да е висок два метра, с излъчване на рок звезда, свръхнадарен и с него да се чувствате безгрижни като детенца), отрежете го. ако след това продължава да ви се бута, ударете го с достатъчно тежък предмет в тила. ако трупът му по някакъв начин все още ви се вижда привлекателен, вземете най-силното екстази, намерете най-високия мост в околността, застанете на ръба и се хвърлете от него.

причини да ме послушате:

1. губите 80% от онова, което гаджето ви изпитва към вас за неопределено дълго време. за дълго време.

2. с пича от зоната на приятелите ви нещата никога повече не могат да са такива, каквито са били преди (а на вас ще ви се прииска рано или късно).

3. ако случайно сте от необвързаните редки птици и ви е писнало да си джуркате самички, не ме слушайте. к'во пък, при вас може и да се получи.

малките жестове на благодарност, съпричастност и симпатия, които спасяват животи. е, ок... не спасяват животи, но ни правят на ухилени хлапенца от апатични забързани копелета. тези жестове. заслужени? незаслужени? все тая. важното е да бъдат споделени. но т'ва го пиша само, защото получих сладка рисунка подарък.

всъщност идеята ми беше, че да си добър не стига. трябват и чувства. и ето така всичко се връща. ако изпълняваш ролята си с желание, а не механично като машина, рано или късно получаваш наградки. ииииии да - ролята си. твоята. коя е тя ли? ако си се объркал от търсене, ето ти жокер ^ - на човека, който би искал да виждаш до себе си.

има хора, които ти влияят по-силно от други. съдбата ли ги праща или к'во ли, помагат или вредят, какъвто и да си, т'ва е положението. ние  сме общество и сме в непрекъснато взаимодействие.

въпрос на късмет е дали ще срещнеш верните хора. късмет. може да е кофти или да е добър, сеш' се. всичко зависи от гледната точка.

като цяло на този свят всичко зависи. точка.