преди да поискаш, трябва да дадеш,
както преди да пожънеш, трябва да посееш,
а онова, което най-често получаваш в отговор,
е отражение на собствената ти същност.

клишета

есента е най-нежна милувка за душата. есента е времето, в което оставаш насаме със себе си. равносметка и промяна. раждаща промяна. ПРЕраждаща. защото есента е завършек на миналото. старите емоции си отиват, за да направят място за твоите нови градежи. ще имаш един сезон време, за да се преосмислиш и цяла зима, за да се измислиш наново. пролетта ще оставиш идеите  ти да разцъфтят, а в края на лятото ще обереш плодовете. 

и ето пак ще дойде есента със своята тиха доза меланхолия. това е нежна творческа мъка, а не тежка непреодолима тъга. art never comes from happiness, нали? затова есента е най-творческият сезон от всички. затова наричам есенната меланхолия щастлива болка. 

destruction is a form of creation и още сума клишета по темата.

Единственият човек, с когото трябва да се сравнявате, сте вие в миналото. И единственият човек, от когото трябва да сте по-добри, сте вие сега. - Зигмунд Фройд

аз съм дупката в неговия дневник

не съм се грижила за мрака в себе си
да, пускам му нашата песен от време на време
но не го храня с празни надежди и грешни представи
не лягам до него
не го завивам вечер
не го обличам в подобаващи дрехи
и все пак ме задушава понякога
излиза през гърлото ми от устата
през носа ми през всичко
и виждам само димна завеса
не съм се грижила за мрака в себе си казвам
но въпреки това някак в мен е пораснал
как се отстранява нещо такова
разтворено
моля
светнете ме

есен

целият ми свят ще бъде о-о-оранжев
ще те завивам с топли цветове вечер
сутрин ще светвам слънцето отваряйки щорите
ще те обичам, ще те обичам
ще бъде хубаво, хубаво, хубаво
(повтарям го три пъти защото правя магия)
нали знаеш
есента е най-уютното време в годината
ще ти го докажа на чаша топло капучино
и домашни сладки направо от фурната
ще се гушкаме така под одеялото
и ще бъдем много много щастливи

***

объркването идва заради пространството
чиято първа рожба е времето
а ти задъхан между оргазмите ми
разрязваш нишката която ме свързва с реалността
която черпи от младостта ми
моята крехка младост на изчерпване
за разлика от думите
които се трупат с годините
объркването идва заради мен самата
която робува на детството си
в което съм се заклещила

качвам се на влакчето на ужасите
вместо в метрото
и дано стигна навреме

но

искам да нося диадема с котешки ушенца, но не ми подхожда на възрастта
предпочитам да пиша разкази, но напоследък ми е стихотворно
говоря ти в блога си, но ти нямаш достъп до него
като да си нарисуваш очи върху клепачите е
когато попаднеш в цикъла "НО"

Следваш сърцето си  и понякога дори го настигаш.
Благодариш на съдбата, че е безгрижна към твоите дългове.
"Бейби, не сипвай захар в кафето! Обичам го чисто."
За разлика от съвестта си.
Но това е една стара, стара история...
точка.