"— Какъв е смисълът на Луната? — попита тя Омагьосания Принц.
Омагьосаният Принц се направи, че тя е задала глупав въпрос. Може би наистина беше глупав. Същият въпрос, зададен на Ремингтън SL-3, предиз­виква следния отговор:
Албер Камю е писал, че единственият сериозен въпрос е дали да се самоубиеш или не.
Том Робинз е писал, че единственият сериозен въпрос е дали времето има начало и край.
Камю явно е станал от леглото със задника напред, а Робинз вероятно е забравил да навие будилника.
Съществува само един сериозен въпрос. И той е:

Кой знае как да задържим любовта?

Отговорете ми и аз ще ви кажа дали да се самоубивате или не.
Отговорете ми и аз ще ви помогна по въпроса за началото и края на времето.
Отговорете ми и аз ще ви разкрия смисъла на Луната." Том Робинз

кой ме пусна на repeat?

все едно е дори когато не е същото
лудост ли е да очакваш различни резултати
повтаряйки старите действия
repeat на "нашата" песен
и refresh на facebook профила
каква отнесена
отнесена романтика

Banksy

"И видя всички лица, надничащите лица. И смълчаните къщи с техните смълчани обитатели. И докато пееше, се запита защо е последният пеещ на света. Защо никой не танцува, не отваря уста, не намига, не стъпва наперено, не ликува? Защо светът е така смълчан, със смълчани къщи и мълчаливи лица? Защо хората гледат, а не танцуват? Защо всички са зрители, а той — единственият изпълнител? Защо са забравили онова, което той винаги е помнил?" Рей Бредбъри

всички те учат, че живота трябва да се живее на свещи. ти си онзи, на когото трябва да разчиташ, за да има светлина в него. ти трябва да се потрудиш. ти трябва да запалиш проклетото пламъче и ти трябва да го поддържаш живо. ти. и пак ти.
а аз си мисля, че без независимо  външно струпване на случайности, които периодично те огряват, животът не струва. и няма по-сигурна индикация, че си попаднал в пещера, от безкрайната липса на слънце. затова излез от пещерата, човече! излез! излез! излизай!
но по пътя навън... е, по пътя непременно си носи свещ :)

със захар
попивам нещастието си
напоследък преяждам
със захар

***

спокойствието ще ни настигне
изневиделица по пътя ни
(но онова спокойствие
което ни прави дребнави
и ни кара да се оплакваме от силната музика)
отначало ще припознаем в него някакъв абстрактен духовен мир
и ще го прегърнем завинаги
ще се превърнем в призраци

укротяваме се
успокояваме се
унасяме се
заспиваме