животът е толкова тежък през юли!

когато си далеч.

когато времето е толкова хубаво слънчево

и кожата ми е по-жива от всякога.

когато храната е вкусна и в изобилие,

и се чувствам най-силна.

когато денят ми започва с голямо силно кафе,

варено и истинско, а не разтворимо.

когато усмивката ми е така неизменна,

че са ми се появили няколко бръчици.

когато сияя и съм в свои води,

и дори имам няколко нови обожатели.

когато всеки ден отделям за някого, а не нещо,

и съм в мир с вселената.

а вечер, ако погледнеш небето,

и много ти се иска да видиш извънземен кораб

сигурно ще имаш успех,

защото звездите искрят и премигват

безбройни както никога.

когато единственото нещо,

за което мечтая,

е да се появиш на вратата ми рано сутрин

с онази твоята загадъчна полуусмивка

и всичко да е както някога.

не мога да се разбера с реалността - досадна ми е, а все ми се натрапва. колкото повече бягам от нея, толкова повече тя се стреми към мен. като нежелан досаден мазохистичен обожател е! и точно като такъв, винаги остава отхвърлена в моя малък луд свят...

Всеки знае разликата между двете - тънка, нежна и чувствителна, като стена на сапунен мехур. Любовта и омразата. Прескачаме от едната страна на другата, както ученичка в първи клас прескача въже. Понякога неуверено и се препъваме, друг път със замах и пренебрежение. Едва ли на някого е било лесно да се научи, но когато свикнеш с подскоците, всичко се превръща в отмерени тактове - раз-два. Независимо дали си въртял въжето или си бил в ролята на този, който подскача, играта е една и съща, правилата са непроменени и древни като човечеството.

Странно е как механично превключваме чувствата си от "включено" към "изключено", някак с лекота преминаваме в точно противоположното на онова, в което до вчера сме се клели. Как разбираш кога точно да минеш от страната на мразещия, след като до вчера си бил в ролята на обичащия, така и не разбрах. Аз играя пасивно, в ролята на жертва, често и наблюдател. Активните в случая са обекта на разсъжденията ми, тяхното шизофренично и неубедително поведение напоследък силно ме вълнува. 

Така и не стигнах до някакъв приемлив отговор. Обяснявам си всичко с лицемерие и злоба, злоба и лицемерие, по простата причина, че когато аз заобичам, чувствата ми остават непроменени, докато биват споделени, а след това ги оставям спокойно да умират в мир и приятелско безразличие. Колкото и разочарована да съм оставала, обикнала ли съм веднъж, обектът на чувствата ми винаги е оставал в паметта ми поне като познат, към когото храня само най-добри чувства. Затова по-скоро съм склонна да вярвам, че онази следлюбовна омраза, е някакъв  вид защитна реакция. И в основите си е чиста обич.

Естествено всеки сам знае за себе си.

тези, които не те познават истински добре, най-често имат изградено мнение за теб и държат да ти го натрапят. онези, които наистина те познават, имат мнение за теб, оставят те да го променяш с времето и ти го споделят, ако ти сам си поискал.

контролът е добър, когато е открит, избирателен и като въжена стълба, спусната от покрив, те придържа и помага да стигнеш нови висини. контролът е лош, когато е прикрит, външно наложен и те закотвя в едно положение като гюле, вързано за крака ти.

прииска ми се да драсна два реда за всички слънчеви плажни хора, за които дойде ли лятото, морето се превръща в жизненоважен фактор. това са хора от друга порода, със свое типично психично отклонение. те най-често обитават крайбрежен ареал или поне много им се иска да обитават. 

плажните хора се открояват още със склонност към пълно безгрижие, приятелско отношение по подразбиране, лека почти редовна форма на мързел и неагресивна философска натура. косите им са изсветлели от морската вода и слънцето през лятото, кожата им е с оранжев до кафяв тен, телата им са стегнати от плуване, усмивката им е естествена и постоянна. така спокойно можем да стигнем до извода, че те са красиви и магнетични на вид. игриви са. енергични в забавлението си и меланхолични в ангажиментите. носят жив младежки дух дори на почтена възраст. задължително имат хоби от сферата на изкуствата или водните спортове. с времето са превърнали посрещането на изгрева на първи юли в свой окултен ритуал. любовта им е стихия. постигат душевна хармония единствено в слънчево топло време.

понякога през лятото, откъснати от тяхната естествена среда, могат да бъдат срещнати леко замаяни и бродещи досущ като празни черупки в най-обикновени неплажни места. в такъв случай можете да бъдете абсолютно сигурни, че духът им е потеглил на далечно или не дотам далечно астрално пътешествие - вероятно към най близкия или най-любимия бряг. успешно можете да ги откъснете от това състояние (близко по рода си до транс) със студена бира/мента на открито, но все пак не надценявайте очакваните резултати. най-добър ефект би имал автостоп до плажа, но се предполага, че е невъзможно да се приложи в конкретната ситуация, тъй като ако беше възможно, плажният човек вече щеше да е поел по пътя сам. неплажните хора са склонни да ги обвиняват в преувеличаване и излишно драматизиране. внимание! това е често разпространена грешка и напълно неверен психологически подход към плажен човек. така се постига единствено увеличаване на стреса върху страдащия и още по-дълбоко откъсване от реалния свят. всеки неплажен човек трябва да осъзнае добре НЕОБХОДИМОСТТА от лятно изпичане на брега и топене в естествен солен воден басейн за плажния вид.

плажните хора са малобройна популация, намаляващ вид в този световен етап на криви ценности и корпоративни идеали. това налага по-внимателно, специално отношение и грижа за тях. за жалост такива мерки все още не са предприети.

призовавам неплажните хора да ценят и пазят своите плажни познати, а плажните - да не се променят. за всички едно усмихнато "наздраве" със студена напитка в ръка, под сламен чадър, на фона на залязващо в розово слънце, в някой типичен плажен бар на открито.