никой вече не иска да се срещне с душата ти.
всички бързаме.
пътят ни чака.
той е стръмен и дълъг и по него трябва да се отбиваме
на няколко места
по задачи.
така че,
нека,
за да не се напрягаме,
да поговорим докато хапваме,
докато вървим към магазина,
докато люлеем детето на люлката,
докато мием чиниите,
докато вършим неща.
никой вече не предлага лукса
да говорим просто така,
докато се гледаме.
никой вече не иска да се среща с душата ти
и така неусетно,
но сигурно,
остаряваш.
