***

Когато спечелиш в битка със себе си,
кой губи?

***Коледа***

красиви хора в красив град

mandala

най-острият ъгъл, по който е завила съдбата ти

Как се изтъркват душите - като каиши? Износват се. Никога не съм вярвала в това, че сивата лелка зад гишето някога е била диво момиче. А сега се съмнявам. Може би и тя е била. Била ли е?
Как се превръщаш в абсолютно невзрачен. Мечтите отиват ли си въобще или те те напускат първи? Младостта свършва, защото и е дошло времето или времето настъпва, защото си е отишла младостта?
Когато се обърна назад, виждам много щастливи моменти. Хипотетично повторени в настоящия момент не биха ми донесли абсолютно никакво щастие. Зрялостта е уютна, спокойна, приятна и щастлива сама по себе си, но помниш ли как ти настръхваха косъмчетата по ръцете в романтичните летни вечери някога? Беше просто - искаше се само една цигара и една бира за това настроение. И правилния човек.
Защо налагайки спомените над настоящето се чувствам нелепо? Дали миналото изобщо някога се е случвало? Дали пък не съм си го измислила?

Нямаш избор.
Преписал си последните пет шест абзаца от някъде и книгата ти се е запътила към клишетата.
Нищо никой никога няма да бъде същото.
Изпратил си.
Погребал си.
Всичко е свършило.

Направил си изборите, с които ще продължиш и като цяло си спокоен с тях.

***

знаеш ли точно колко неефективно е времето
когато някой ти липсва?

само през теб стигах до себе си
вероятно затова и избягах

Те били щастливи със себе си.
Не им трябвало друго.

Има и такива истории.

Животът се променя. Хората се променят. Ти не си същият човек, който си бил преди. Аз няма да бъда такава, каквато съм днес.
Вселената не толерира статичното. Кой си ти да и се противопоставяш?
Троп-троп на вратата ни - четвъртото измерение. То няма да спре и да чака. Градът носи старото име, но ти намираш ли другаде някаква съвършена прилика? А и честно - би ли искал да живееш в поредица от еднаквости?
Някои казват - не забравяй за какво си мечтал. Аз не. По-добре забрави и мечтай наново. Постигай, мечтай, постигай, мечтай, мечтай, мечтай.. Никой от нас не е роден с рамка за дните си. Всичко се разпростира до където му е капацитета - на принципа на случайно обърната чаша с вода. Кой би могъл да отгатне с точност петното?
Затова искам от теб да не избързваш с преценките. Или поне да имаш едно на ум. Утре може нищо от и около теб да не е същото.

:)

***

наобратно на себе си
изведнъж реших, че не ми стига достатъчното,
а искам да имам вповече, за да давам на другите

***

жената не осъзнава кога и как се превръща в икона
една сутрин просто се облича, както се е обличала винаги
без да се съобразява с някого
отваря прозореца и застава
познаваш в очите ѝ
че се е преместила някъде извън себе си
някъде много над обичайните пътища
много близо до самоунищожението
далеч от несъвършенството

Единственото ми спасение е любовта.

***

ще се сгодя за някой малък морски град
ще го обезлюдя и ще го лекувам

да подивеят в храсти бреговете му

да загрубее пясъкът му от раковини

да побелеят улиците без маслото от колите

да се отучат гларусите му да ровят в боклука

да започнем начисто

***

така посипва ни времето
и ставаме пясъчни.
ставаме трудни за мечтаене.
ставаме восъчни
кукли на себе си.
будим се някои слънчеви сутрини,
за да се погледнем в огледалото,
да не се разпознаем,
да се откажем още веднъж от пътя си.

ние сме пясъчни.
вятърът!

тежко се живее без

тежко се живее със

най-тежко се живее без чувство за хумор

цял ден като щурав се опитваш да уловиш светлината 

вместо да застанеш спокоен и да я оставиш да те грее

по нашия край хипита е имало много много отдавна,
но са ги наричали самодиви.
да, имаш право на друга държава.
ще лишиш ли децата си от това
да наследят от предците си
някаква още недефинирана мистика?
ще тръгнеш ли по пътя завинаги,
имам предвид - не случайно,
а избирателно изоставяйки?

красивата мрежа на мрака 

решетка е

слънце грее да

но ах тази сянка от щорите

на верандата на нашата къща
ще  сложа лодка,
за да си знаеш, че винаги си свободен да отплаваш.
но отвътре
ще превърна лодката на уютен пристан
с възглавнички и малка маса,
за да ти се сяда в нея под звездите
и да не ти се тръгва.

усещам с гените си,
че е грешка да бездействам,
когато се смаляваш в перспектива.