***

напоследък написах няколко болезнени текста, които предпочитам да останат в "чернова", за да не вкарвам трагизъм в линията на малкия си усмихнат блог. намирам света за предимно мрачен, животът е тежък и лошите неща все са малко повече от хубавите. именно затова според мен човек трябва да се стреми към светлината. ако в деня си имам пет несполуки и едно единствено хубаво нещо, аз предпочитам да благодаря за доброто (колкото и малко да е то), да го споделя с околните и да се опитам мълчаливо да поправя лошото. не винаги успявам, защото по природа изглежда съм склонна към меланхолия, но наистина се старая. животът е кратък и вероятно ние не определяме сами съдбата си, но сами си избираме гледната точка. винаги съм казвала - трудно е да си щастлив, не защото никога не съм изпитвала онова пърхащо безгрижно щастие, а защото знам какво коства да го запазиш за дълго. щастието не идва отвън. истинското дълбоко щастие е вътрешна светлина, почти константен ентусиазъм и поглед за хубавото в живота. при едни е по-силно, при други е по-слабо, но всеки го има заложено в себе си. аз изначално съм от втория тип (може би заради средата в която съм пораснала, възпитанието или събитията в живота ми) и цял живот периодично се изправям пред вътрешните си демони. някога ми трябваше подкрепа, защото тъгата ме обвиваше като пашкул. сега гордо мога да кажа, че се справям съвсем самичка. наздраве затова!