Защо хаосът нараства в същата посока на времето, както посоката, в която Вселената се разширява?

Земната година (измерена по психологическата стрела на времето) беше 2208. Първото човешко съзнание, записано на електронен наноносител беше факт близо един земен век. Десетки човешки същества, доказали своята космологична грамотност и проявили желание, бяха освободени от ограниченията на собствения си геном. Техните съзнания бяха сигурно съхранени на няколко пасивни наноносителя и поне един активен, който можеше да "облича" различни видове робоанатомия, в зависимост от дейността, която в момента изпълнява. Практически тези съзнания бяха неунищожими, затова земните обитатели жаргонно ги наричаха Вечни умове. Големият недостатък на Вечните умове се състоеше в това, че откъсвайки се от своето биологично начало, те губеха правото си на възпроизводство. Именно затова, преди да преминат в неразрушимо състояние, те запазваха копие от своето ДНК в специални сейфове или чисто и просто предварително създаваха свое собствено поколение.

Около половин земен век преди това роботиката се беше развила до степен, в която можеше напълно да имитира анатомията на произволен земен организъм. Учените съчетаха това умение с откриването на полимерметалните сплави (практически неразрушими материали, дело на развитието на квантовата химия, със строго ограничено производство и употреба) и така създадоха робоанатомиите. 

Първото Велико дело на Вечните умове беше развитието на сингулярната математика, която успя да обясни физичните закони, по които действа Вселената. Човешкият род отговори на всички значими въпроси без два: какъв е смисълът на живота и има ли Бог? Антропният принцип беше опроверган, теорията за прераждането и паралелните вселени също. Хората добиха съвсем нова представа за измерение. Събитията във вселенски мащаб се измерваха в ирационално време и така бе създаден ирационалният часовник. Малцина бяха органичните хора, които можеха да проумеят ирационалното време и да разчетат ирационалният часовник и оттук нататък това беше критерий за достатъчна интелигентност. Това беше новата космологична грамотност и само тези, които я усвояха в органично състояние, имаха право да преминат в нерушимо.

Останалите бяха принудени да съществуват на органично ниво. В началото всички бяха съгласни с този порядък в името на прогреса. Всекидневно Вечните умове правеха нови открития и една голяма част от тях бяха в пряка полза на органичния живот. Окончателно и еднозначно се решиха всички екологични проблеми, без да се налага колонизиране на други планети. Тъй като беше сигурно, че няма други органични разумни форми на живот в цялата Вселена, съществуването на планетата Земя и на нейните жители, беше от първостепенна важност. Поне докато не се отговори на въпроса за смисъла на живота. А какво щеше да се случи след това? 

Скоро след като органичните хора си зададоха последния въпрос, започнаха бунтовете. Напълно откъснати от своя биологичен произход, Вечните умове се превърнаха в заплаха за органичния живот във Вселената. Те самите си даваха сметка за това и го поставиха като основен проблем на своята бъдеща практика. Теория на етичната ентропия се занимаваше с разгадаването и справянето с проблема на прогресивно деградираща филантропия у човешко съзнание на неорганичен носител. Но да очакваш практически приложим извод от тази теория, беше аналогично на това да очакваш да направиш предсказание за бъдещето по теория на хаоса, в случай че умееш да боравиш само с Евклидова математика.

Тези събития поставиха началото на Тъмната ера.

Безредието нараства с времето, защото ние измерваме времето в посоката, в която безредието нараства.