***

какво кара някои да откачат от нищо, а други да се справят при нечовешки условия? дали старците от градския транспорт, които не знаят значението на надписите по тениските, които доизносват, живеят в същия свят като нашия? онези моменти, в които единствения смисъл в живота ми е да гледам зеленото на очите му до хипноза, моменти на лудост ли са или това е човешката обич? в страната ми е пълно с активни, умни, честни и артистични българи, които твърдят, че сме скапана нация. само аз ли долавям противоречие?

ей така си представям света: някакви хора се тревожат, други се стараят да не мислят за нищо, през това време цялата съществуваща енергия не се губи, а непрекъснато се преобразува от един вид в друг.