...

защото някои светове може да са въображаеми
някои представи може да са фалшиви
някои герои може да са измислени
и техни единствени продукти да са хаос, разруха и кататония
но от какво друго имаш нужда в този живот?
ако след час идваше краят му
след като се обясниш в любов най-сетне на някого
нямаше ли да се напиеш като скитник в канавка?
или напротив, щеше да продължиш невъзмутимо своята работа?
защото не вярвам в това, че сме просто разумни бозайници,
че сме социални животни,
продукт на обществото,
човешки ресурс и прочие.
душата ми има нужда от слънце, алкохол и споделяне,
а обърканият ми ум отрича вашата представа за "правилно",
само защото тя не му харесва.
дотам го докарахме с болни амбиции -
имаме чудесен самолет на слънчеви батерии,
приръст на световното население
и зачестяване при опитите за самоубийство.
последните сами са си виновни, разбира се.
в крайна сметка всичко опира до тава как приемаш проблемите -
дали се бориш с тях, оставяш ги да те смажат
или ги подминаваш с усмивка.