***

припознах себе си в една идея за щастлив спокоен уют в дълга прегръдка на по чаша вино и храна поръчана по телефона пред екрана по който премига банална комедия

подредих си нещата така

само моята малка истерична душа трепереше нервно в ъгъла на стаята пропита с несъгласие чакайки най-малкото несъответствие между реалност и очакване за да избухне в пламъци и да потопи кораба в който плава 

заедно със себе си

невъзмутимо 

спаси ме от вечния порив към самоунищожение

моля те обич

спаси ме