Ако ти не виждаш мъдрост в това да се радваш на цъфнало цвете,
ако не разбираш колко е истинско понякога да се отпуснеш и да си безгрижен въпреки сивотата,
ако не улавяш силния горски дух зад лекото подскачащо щастие,
ако вярваш че непременно онзи, който се е показал уязвим пред любимия, е наистина слаб отвътре,
ако за теб смисълът е само в това да се придържаме към "нормалното" и темпото на останалите,
ако съдиш хората заради това, че разчитат на другия, така както разчитат на себе си,
ако не искаш да запазиш детските трепети в себе си завинаги,
ако ти си от онези сърдити старци в бъдеще,
не ме обвинявай, че Бог ми е дал шанс да бъда цветна,
не ме занимавай със своите повърхностни материални теории,
не ме включвай в пресметнатото си бъдеще,
не ми вменявай вина, защото аз никога нищо лошо на никого не съм сторила,
аз обичам живота въпреки утрето,
кой си ти да ми го забраниш?