***

трудно е да познаеш, че и тя е била млада, когато я видиш така страшно прегърбена от товара на живота. мачкал я е през годините, по лицето ѝ си личи. това, което не си личи, е че е вдъхновявала младите творци преди десетилетия. изглеждала е сякаш трепкавия пашкул на времето никога няма да пресуши обаянието ѝ. писали са музика и лирика за нея, рисували са картини, сънували са я. в същността си тя е богиня. за разлика от повечето жени - будна богиня. затова чарът ѝ е изглеждал безсмъртен. естествено и сега набито око би могло да забележи бегла сянка от него в очите ѝ.

но ти, обикновено сиво момиче, я гледаш със съжаление. мислиш си "дано не стана толкова стара и сбръчкана". това си мислиш, попаднала в клопката на суетата на времето си. 

за разлика от теб, тя никога не си го е помисляла. тя винаги е живяла в единствения миг на сътворение - настоящето, и днес също живее в него. докато ти ѝ се мусиш, тя се преражда в усмивка в отговор на предложената помощ за товара, който очевидно е твърде тежък за треперещите ѝ ръце.

"благодаря, но аз цял живот сама си го нося. ще се справя и сега."

виждаш как избързвам напред с празни ръце. не виждаш, че ме е заразила със своята усмивка. за благородството ѝ някои винаги ще остават слепи.

отстрани ще изглежда сякаш е тежък животът ѝ, а той - прекрасен и чист, осъзнат живот. живот награда за дните си.