най-острият ъгъл, по който е завила съдбата ти

Как се изтъркват душите - като каиши? Износват се. Никога не съм вярвала в това, че сивата лелка зад гишето някога е била диво момиче. А сега се съмнявам. Може би и тя е била. Била ли е?
Как се превръщаш в абсолютно невзрачен. Мечтите отиват ли си въобще или те те напускат първи? Младостта свършва, защото и е дошло времето или времето настъпва, защото си е отишла младостта?
Когато се обърна назад, виждам много щастливи моменти. Хипотетично повторени в настоящия момент не биха ми донесли абсолютно никакво щастие. Зрялостта е уютна, спокойна, приятна и щастлива сама по себе си, но помниш ли как ти настръхваха косъмчетата по ръцете в романтичните летни вечери някога? Беше просто - искаше се само една цигара и една бира за това настроение. И правилния човек.
Защо налагайки спомените над настоящето се чувствам нелепо? Дали миналото изобщо някога се е случвало? Дали пък не съм си го измислила?

Нямаш избор.
Преписал си последните пет шест абзаца от някъде и книгата ти се е запътила към клишетата.
Нищо никой никога няма да бъде същото.
Изпратил си.
Погребал си.
Всичко е свършило.

Направил си изборите, с които ще продължиш и като цяло си спокоен с тях.