***

откакто съм свободна в избора
материята все по-плътна става
и тежка
даже въздухът
се стрича, лепне
и ме задушава

не съм била наясно с разнообразното хранене,
движенията съм си ги пестила,
а дисциплината не беше ли това да ставам в шест и половина?

и може би съм вярвала на своите фантазии,
светът навън ме е травмирал
и леви-десни съм попаднала

в простор на криви възприятия
и много вяла съпротива

мечтите ми са се градили твърде парни
нереалистични и завихрени
или прозрачни водоравни
неприложими
неподвижни
и неподходящи, за да бъдат избор

обърнала съм гръб и ето ме
притисната в света на другите
усещам като оловни въглеродните си атоми
тепърва уча се да дишам