не мога да се разбера с реалността - досадна ми е, а все ми се натрапва. колкото повече бягам от нея, толкова повече тя се стреми към мен. като нежелан досаден мазохистичен обожател е! и точно като такъв, винаги остава отхвърлена в моя малък луд свят...