***
Времето препуска
като див кон,
отлита като ракета
със скоростта на светлината,
даже още по-бързо.
Време за другите.
Време за себе си.
Изтича
през пръстите,
през мечтите ми,
между две чаши кафе
и целувка.
Време за губене.
Време за пазене
в кутия с катинарче,
на нощното шкафче,
зад врата с ключалка.
Време изпърхало в щастие.
Време удавено в мъка.
Време откраднато
от приятели
за прегръдки.
Време за любов.
Време за война
със себе си,
с предразсъдъците
и със страховете.
Време разделно.

Време на прах,
на малки глътки,
мигове като шотове,
дни като голямо капучино
с много мляко
в порцеланова чаша
през зимата
до прозореца.

Птица на рамото.
Време за лов.
Слънчево време.
И хоп!
Гръмотевична буря.

В безвремево измерение.
Времето е живот.