Аз съм принцеса с кецове. Точно такава съм и никога няма да се променя, каквото и да си мислят останалите. Носят се по мой адрес едни коментари, че и на мен щяло да ми дойде времето да порасна, да се отуча от досадните навици, да се науча на обноски,  да се изкача на лачените обувки, да започна да кокетнича, да се превърна в истинска дама. Бягайте всички с вашите старомодни клиширани теории, някои неща наистина не се случват на всеки!

Така и не се научих да приемам комплименти с усмивка и пърхане с миглите, а все отговарям с кикот и „ама хайде, моля ви се!“ и в крайна сметка отказах добро и недоброжелателите да пускат захарни фрази по повод новата ми рокля, бижутата, панделката в косата ми, косата ми или новата ми картина. Не, че нещо, просто не обичам комплиментите, страх ме е да не изгния като зъб от толкова много сладко, разбирате ме. Освен това съм твърде пряма и понякога прибягвам до изрази, типични за футболните фенове на националния стадион по време на грешно отсъдено нарушение. Държа да изкажа мнение, дори когато заради темата се предполага, че няма  да имам такова, всъщност най-вече тогава и обожавам глупавите изражения в отговор, застинали с устата на „о“. „Малко си грубичка!“ беше най-смешната и едновременно с това сладка реакция, която съм предизвиквала в такива ситуации, но истината е, че не съм грубичка, просто често „курва“ наистина е най-подходящото нарицателно, когато коментираме съвременната политика.

По-късно дочух, че ме вземат за чалната. „Какво по-хубаво!“, казах си аз и започнах съвсем съзнателно да доказвам на хората, че луд умора няма, луд на шарено се радва и че „лудите, лудите - те да са живи!“ не е случайна фраза подхвърлена в някакъв роман на български класик, ами си е път към спасението на този шибан народ, дето толкова си е изкривил представата за ценно и естетическо, че ми иде да забегна, ама няма само и само, ей така, да ви лютя в очите, та да видите, че купона не се изчерпва с колан от пайети и ямболска гроздова, ами има хиляди измерения, някои от които скрити в осъзнаване на проблемите на квантовата физика и среднощни битки със задачите на висшата математика. Идеята ми, естествено, не е всички да се изсилят да мъчат науката, но е добре някак от обща култура да знаят, че теорията за човешката еволюция на Дарвин е от едно време насам вече доказана, и прочие безполезни факти, като кой в момента е президент на Америка, е не лошо да бъдат проучени. Нищо лично, момичета, но на моменти се чудя за чий е било онова “горене на сутиени” в края 60те години на миналия век.

Ама аз съм изпила не една или две бири направо от бутилката, ходила съм по нужда в близките храсти и едновременно с това поназнайвам малко механика и строителни конструкции, и изобщо не се давам на онези интелектуални момченца, дето ми пият сайдер в лъскавите клубове. В крайна сметка не съм невинното девойче, което виждат на пръв поглед в мен, но вярвам в извънземни и наистина мисля, че парите не са толкова важни, мечтателите за мен са по-готини от работохолиците, а когато се разхождам сама по улицата вечер, ме преследват най-упоритите въображаеми чудовища. Може би един ден, когато сбъдна и последната си мечта и се отърва окончателно от суетата, когато придобия вид на една от онези явно поживели си добре жени далеч над средната възраст, няма вече да живея във въображаемия  си свят и най-сетне ще улегна, но и тогава няма да има достатъчно широка рамка, в която да ме сложите, заклевам се.

Та исках нещо друго да кажа: Да, има и такива момичета, които сякаш са си изпреварили времето или то изостава след тях (не мога да преценя със сигурност). Те са едновременно медиуми, будители, скитници, напълно побъркани, гейши, музи, учители, лечители, водачи, мъченици. Те са в свои води и съвсем не на мястото си. Те променят света без да ви питат, по свое усмотрение, без дори да забелязвате, променят и вас и ви карат вие сами да променяте света около себе си. Като зараза са. Те са напълно независими, дори от времето и все тая при какви обстоятелства ще ги срещнете, когато това се случи, ще ги разпознаете. Тогава им направете път, отворете им вратата, отстъпете им място, подслонете ги под чадъра си или знам ли... направете нещо малко и възхитително за тях, защото най-вероятно, точно в този момент, те спасяват света.