***

Толкова съм тъжна,

че ми идва да измуша с игла през китката

всичките си вени,
да разпоря кожата и да ги издърпам

все едно са конци на хастар.

Искам да плача докато се обезводня -

да остане само суха плът

като стафида,

а водата ми да се изпари в атмосферата.

Толкова съм тъжна.

Толкова тъжна,
                   тъжна,
                        тъжна...

толкова тъпо обречена.