Откривам, че светът се влюбва
във тези, дето ходят все по пътя.
А другите са сякаш във коруби –
не виждат нищо. Цял живот се лутат.
И може би се чувстват безпосочни,
неможещи, сами. И е нелепо,
но чудя се дали не е нарочно,
че някои се раждат като слепи.
Нали светът е място на контрасти –
по-силните, нормално, оцеляват.
Животът ловко, с точния си ластик,
отстрелва и не пита. И калява.
И не, не протестирам. Само питам.
Каквото кажа – все ще е залудо.
Приличаме си с тебе по очите –
със цвят на костенурчена коруба.

Елена Биларева - стихотворения