страхувам се от бели стени
и от уморените очи на домакините.
плаши ме идеята да бъда смачкана
от голямо, тежко и твърдо щастие.
гледам всички щастливци, задминали своите очарователни двайсет години.
пътят им е уютен, но сив.
почти самоубийствено скучен е.
лъжа ли се или имаше древно проклятие,
което гласеше:
"живей в интересни времена"?
напълно оценявам комфорта и мира,
но донякъде
тайно завиждам на прокълнатите.