малките жестове на благодарност, съпричастност и симпатия, които спасяват животи. е, ок... не спасяват животи, но ни правят на ухилени хлапенца от апатични забързани копелета. тези жестове. заслужени? незаслужени? все тая. важното е да бъдат споделени. но т'ва го пиша само, защото получих сладка рисунка подарък.

всъщност идеята ми беше, че да си добър не стига. трябват и чувства. и ето така всичко се връща. ако изпълняваш ролята си с желание, а не механично като машина, рано или късно получаваш наградки. ииииии да - ролята си. твоята. коя е тя ли? ако си се объркал от търсене, ето ти жокер ^ - на човека, който би искал да виждаш до себе си.