вземаш дните си на бързи ексове: сън като шот, бодърстване като лава. всичко ти е смесено. забравяш, че ти се яде, че ти се спи, че те боли главата, че ти се живее нормално. това се случва, когато имаш достатъчно висока цел и силен мотив за постигането и.

и после идва удовлетворението от успеха, което не може да бъде сравнено с нищо на света. такава радост се изпитва само, когато се смачкаш и втриеш в целта си. ставате едно с нея - ти вече не водиш собствен живот. един ден това чувство много ще ми липсва.