като дете си се представях като балерина художник или лекар който лекува децата безплатно защото бях гледала един филм за децата от третия свят и бях плакала цяла нощ и бях обещала на татко че когато порасна ще отида и ще ги спася а той още тогава се усмихна и каза че не стават точно така нещата а как стават питам;
защото се виждам през очите на мъжа когото обичам и не си намирам място и кожата ми стяга може би защото той никога не се е замислял как и къде ме вижда в бъдеще защото не вярва в мен и аз покрай него не вярвам в себе си а не е ли това един затворен кръг питам;
дойде едно момче и ми каза да пия повече и да се посветя на изкуство на жените много им отивало да се занимават с изкуство а какво отива на жена която никога не се почувства като жена питам;
но е безполезно;
защото докато търсиш себе си пространството времето обстоятелствата и прочие неща от които зависим се изкривяват и ти се озоваваш някъде вършейки нещо за което даже не си знаел че съществува като задача а възможностите ти се простират горе-долу докъдето ти стигат очите и ти си затворен в тази клетка и измъкване няма и ако не се научиш да живееш добре в нея за какво си живял питам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар