YES, I AM A STALKER.

видял си лошото в света отблизо и към момента предпочиташ да си останеш капсулован в непромокаемата материя на своя антисоциален въображаем костюм. открехваш го два или три пъти в седмицата за подбрани хора и ги оставяш да влизат или да наблюдават отвън на своя отговорност. концентрирал си се върху себе си, защото много отдавна имаш нужда от това. в съзнанието ти са детайлно изградени две картини на това-което-трябва(ше)-да-бъде. не си ги споделял с никого, защото още вярваш в тях. в късната сутрин надничаш в душите на виртуалните си дружки, здраво стиснал чашата с кафе. душата ти е лакома. душата ти е ненаситна. очите поглъщат, умът смила, съзнанието осъзнава... колкото може да поеме. опиянява се със силен коктейл от геомеханика и силвия плат. после се намира някой битовизъм, който да те измъкне от тази маниакалност.

утре ще ровиш пак.

ще търсиш съкровище на чужда земя,

ще го изучиш и ще създадеш свое собствено.

обмисляш преди това да си причиниш още един самотен период на тотално откъсване от света, за да достигнеш пълна независимост в мислите и творчеството си. идеята е изначално тъпа, отхвърляш я, абортираш...

знаеш само, че искаш, когато излезеш изпод костюма, да гледаш през детските си очи, да виждаш само най-доброто у хората и да не съдиш света. вярваш, че има само един начин да се справиш със злото и той е като съсредоточаваш мисълта си върху всяко срещнато добро. това е твоето бъдеще.

но сега имаш още много да се учиш.