губят ми се няколко силни момента в последните пет месеца: липсват ми двата концерта, на които щеше да ме водиш и посрещането на изгрева на първи юли, още не ми достига... да видим... една разходка под топлия летен дъжд, една игра с лед през най-горещия ден в годината, бой с възглавници и знам ли какво още не. липсват ми ти и аз, но онези, които някога бяхме. и само аз съм виновна, защото винаги съм била безразсъдната страна във връзката ни. винаги аз съм казвала: "давай!", измисляла съм старателно в главата си щуротиите, които по-късно да правим заедно. 

затова ще завъртя една идея назад времевърта до онзи глупав момент, в който ми хрумна, че трябва да порасна и ще го залича завинаги. 

"Има само детство и смърт. И нищо по средата..."