***

тъжно е, когато приятелките ти те попитат "от него ли е смс-а?", да се налага да ги лъжеш. защото не, съобщението не е от него. тъпата истина е, че той много отдавна не ти е правил от онези малки жестове, които те карат да се усмихваш като влюбено момиченце. не ти е казвал, че те обича или че му липсваш, не ти е рисувал нещо наистина хубаво, не е чакал с нетърпение да му прекарат интернет в новата стая, за да можете да си пращате мили картинки, докато сте толкова далеч един от друг в пространството, че се забравяте, забравяте, забравяте... не, смс-ът не е от него, от друг е. и това съобщение не ме прави безкрайно щастлива. но му се радвам много, наистина много. грешно ли е?