***
Моите хора
не са  съвсем като хората.
Моите хора
биха искали да ги пратят на мисия
със совалка в някоя далечна галактика.
Моите хора
са преживяли нещо толкова тежко,
че повече никога няма да бъдат същите.
Моите хора
са странни скитници,
които и сами могат да си бъдат чудесна компания.
Моите хора
не обичат да звънят първи.
И те не могат да ви кажат защо все така става.
Може би, защото не искат да бъдат натрапници
или по-скоро защото искат да се почувстват желани.
Моите хора
знаят точно колко е лош света,
но това никога не ги е спирало.
Моите хора
са мъничко недообичани,
но са от онези, които не могат да бъдат забравени,
а тяхната искрена усмивка
е най-ценното нещо, което можеш да получиш.
Моите хора
никога никой не ги е разбирал
и това е така донякъде,
защото и те самите не се разбират съвсем.
Моите хора
не са реално мои, разбира се.
Тях не можеш да ги получиш напълно,
защото "си имат обеца на ухото", даже няколко,
и вече не са толкова наивни.
Моите хора
понякога изглеждат напълно сломени,
но не бързайте да ги отписвате,
защото тях нищо не може да ги събори,
защото са прекарали толкова много време на ръба на скалата,
че са се научили
дори там да се чувстват уютно.