"Човекът, с всички свои благородни черти, все още носи в себе си незаличимия отпечатък от нисшия си произход"
Чарлз Дарвин

Да поговорим конкретно за българите. Забелязали ли сте колко често ние българите говорим за "българите" в трето лице множествено число? Вечно недоволни, възмутени от собствената си нация, високомерно излагаме своето неодобрение, изключвайки себе си от тази група. Ето това, дами и господа, е чиста форма липса на отговорност. В голяма степен тази липса на отговорност и приобщеност е причината за нашето морално, интелектуално и културно падение като народ. 

Факт е, че такъв проблем съществува. Българската студенция, вместо сплотена група от активни млади хора с гражданска позиция, се представя като едно безразлично към проблемите на страната си общество. Трудещите се хора в зяла възраст, масово оскотели или затворени, всеки в своята семейна капсула, нямат вяра нито в сънародниците си, нито в управляващите, затова вместо да възпитават децата си като борбени  граждани, оглеждат единаци, които се интересуват единствено от личния си прогрес (най-често финансов). Най-възрастните от нас, хора в пенсионна възраст, възпитани в съвсем различни времена - на други ценности и различни технологии, в голямото си множество не са способни адекватно да вземат решения по въпроси, актуални тук и сега. Това, уважаеми читатели, са нашите избиратели. Това сме ние. 

И докато тези от нас, които имат себе си за интелигентни и културни хора, стоим на своя въображаем пиедестал и вместо ковачи на съдбата на народа си, играем ролята на съдници, нищо няма да се промени. Изгодната позиция на мъмрещ наблюдател, е морално грешна. Ако ние масово не се възприемаме като част от едно общество, не се чувстваме отговорни за бъдещето му, не сме емоционално заети с неговото развитие и напредък, то това общество е болно. Общество от безразлични и безотговорни хора, заети единствено със своите лични дела, общество от хора, ангажирани с дребни цели... за какво въобще общество говорим?! Вероятно едно обречено такова.

Винаги съм вярвала, че глобалните проблеми трябва да се атакуват локално. В този ред на мисли, деградацията дори на сравнително малко по численост общество, като българското, е една загубена битка в световен мащаб. Битката за човешкия прогрес и за правото ни на по-добро общо бъдеще. На прага на екологична катастрофа сме, не можем да разчитаме на потребителските си идеали. Крайно време е за голяма промяна към по-добро. И аз вярвам, че тази промяна ще бъде. 

А на онези от вас, които ще кажат, че една птичка пролет не прави и ще отхвърлят идеите ми като обречена кауза, мога само да отговоря - да, една птичка пролет не прави, но стои там, за да напомня за пролетта. Една птичка не позволява пролетта да бъде забравена. И ако този сезон тя мръзне самотна и глупава, неадекватна на зимния фон, то следващият сезон към нея ще се присъедини цяло ято.

Промяната започва от единици. После залива света. Не разглеждай този призив за революция на мирогледа като полъх от 60-те години на миналия век. Разглеждай го като част от еволюцията на човешкия род и направи първата крачка да се отървеш от товарът на обезверение, който си получил по наследство!

Бъди птицата на промяната!