четвъртък, 10 януари 2013 г.

ДЕЙСТВИЕ

Действие V
Най-тежките срещи са срещите с теб самия. След поредица грешни избори, последователни залитания в неправилна посока и прочие действия, които са ме отвели някъде много далеч от там, където трябва да бъда, се случват тези не съвсем приятни сблъсъци вътре в мен със самата мен. Една учителка от гимназията ми беше споменала, че когато стигнем до там да критикуваме всички и почти никой вече не отговаря на изискванията ни за симпатичен персонаж, е време да се замислим над себе си. Винаги съм се стремила да бъда толерантна към останалите, към техния стил на живот и мирогледа им. Понякога обаче реализирането на идеята да нямаш нищо лошо към останалите, изисква нечовешки усилия. Въпреки че съм склонна да премълчавам дребни обиди, да се правя на разсеяна, когато някой волно или не ме нарани, идва един момент, в който търпението ми се изчерпва, защото все пак имам някакво самоуважение.
Този случай не беше такъв. Бях изляла чувствата си върху "невинна жертва" и сега не можех да спра да мразя Образ 5. Човекът от огледалото е този, който ми е създавал най-много неприятности и едновременно с това е човекът, на когото най-много дължа. Може би затова колкото лесно го обвинявам, толкова лесно и му прощавам. Целта ми е да дойде време, в което между нас да няма нищо за прощаване. 
Поуката от историята е да не бъдем твърде критични към останалите, защото те имат своя опит и своите шансове. Културата, моралът и отношението към околните доста зависят от това кой, как и къде те е отгледал, от средата, в която живееш и се изграждаш като личност, от събитията, които те сполетяват и може би чак тогава от самия теб. Хората носят отговорност за действията си, разбира се, но (въпреки явното противоречие) не са виновни за онова, което са. Сложно е, а и доста по-мъдри хора са разсъждавали по въпроса и не са стигнали до общовалиден отговор, струва ми се, но моят простичък извод е - обичай хората, дори когато не ги харесваш. Ти вероятно не виждаш много смисъл в този извод, но аз го прилагах години наред. На практика това бяха най-хубавите ми години. Затова се връщам към този стил на мислене. Връщам се към себе си. Сбогом, Образ 5! 

Няма коментари:

Публикуване на коментар