ДЕЙСТВИЕ

Действие III

Срещнах Образ 4 на стълбището във входа, в който живея. Катереше стъпалата  с пуфтене. Жертва на обувките с висок ток. Можех да си я представя преди около четиридесет години, когато е била двадесетгодишна госпожица, как всеки ден обува прилежно измитите си лачени обувки с ток и обира купища комплименти с леката си походка на сърна. С годините потока на похвалите е пресъхнал, а ходенето с високи обувки се превръща в самобичуване по навик, което явно не е основателна причина за упоритата презряла дама да обуе нещо удобно. Поздравявам я учтиво, а в отговор получавам някакво мрънкане.

- Кое му е доброто на деня?! Асансьорът пак не работи! Ама ти нали живееше на третия етаж, та какво ли ти пука! - и ме поглежда с една такава ехидна усмивчица, че ми се прищява да и отговоря в духа на нейния тон, но нямам време за дебати и измънквам нещо от рода на: "Дано го оправят по-скоро!".

Видимо недоволна от неуспешния опит да ме провокира Образ 4 тръсва глава и ме стисва здраво през лакътя.

- Няма да го оправят, нямааа! В тази държава нищо не работи както трябва. И техниците не ги ли виждаш какво правят - идват, закрепят го за ден-два, вземат си парите и после трябва да ги викаш пак, и да им плащаш наново. За този месец вече шести път го ремонтират и пак не работи. Шест пъ-ти! Той и да работи, човек вече се страхува да се качи. Българска работа! - изговаря тези думи много бавно, внимателно и леко напевно, сякаш ми открива мъдростта на вековете. Аз донякъде съм съгласна с нея - наистина повечето неща в този съвременен свят на агресивните потребители са нетрайни и некачествени, но не ми харесва, когато използват националната ми принадлежност като нарицателно с негативен смисъл. Още повече се дразня, когато го правят мои сънародници (и то не някакви неразбрани творци и нереализирани гении, а съвсем обикновени средностатистически хорица). 

- Добре, че не сме българки - отговарям тихичко, за да не ме чуе съвсем и намигам. После добавям с нормален тон - Хайде! Довиждане! 

Оставям я с онова изражение на човек, който си мисли "ще видиш и ти ще дойдеш на моя хал някой ден". Попълвам въображаемия си списък с "мъдрости" за деня с твърдението, че "в тази държава нищо не работи както трябва" и ускорявам крачка, за да не изтърва автобуса.