ДЕЙСТВИЕ

Действие IV

Оказа се, че личният ми компютър, както всяко мислещо нещо, има нужда от специално внимание и поддръжка. Фактът ме отведе в сервиза, в който работи Образ 3. (Искам само да отбележа в скоби, че за да си вещ компютърен специалист, е нужно да бъдеш много тайно много готин. Наистина много много тайно!). Може би нещата щяха да протекат другояче, ако не бях срещнала Образ 4, Образ 2 и Образ 1 в същия ден. Както стана ясно, денят ми и без друго не беше от най-силните, а когато Образ 3 започна да мрънка със своята лека усмивка под мъхест мустак и сведен поглед, че техниката за Източна Европа я сглобяват в Тайланд, че качеството на стоките вече било много ниско и той не говорел само за техника, ами въобще, че нямало какво да се направи и щяло да става все по-зле... бла-бла... ми идеше да го цапардосам с нещо тежко. Сериозно, хора! Искам да кажа - има ли жив свеж човек в този край на Планетата?! Не издържах и го прекъснах. Трябваше да променя темата.

- Е, колкото по-калпава техника, толкова повече работа за Вас, нали така? - и намигнах с усмивка. Вижда се, че е умен млад мъж, нямаше причина да говори като отчаян пенсионер. Много се надявах разговорът да поеме в по-светла насока. Напразно.

- Сервизът не е мой. На мен почти нищо не ми плащат. В София компютърните специалисти вземат нормални заплати, но тук не е така. - отговаря той с неизменната си усмивка, която изразява нещо като "е, както и да е! да сме живи и здрави!". И това беше момента, в който, както се казва, чашата преля. При такава безработица е доста тъпо да се оплакваш от няколко бона заплата (не щеш ли, аз знаех точно колко получава, защото сервиза беше на приятел на баща ми).

- Ами защо не работиш в София, тогава! Хайде върви! Какво те спира? Млад си, промени нещо! Вместо да разваляш и моя ден, вземи се ощастливи малко! Защото днес ми дойде до гуша от негативни послания, честно! - повиших тон някак без да усетя. Тогава погледнах към Образ 3 - беше свел поглед съвсем, все едно гледа обувките си.

- Ще Ви дам талонче и заповядайте отново утре по същото време компютърът Ви ще е почистен. - каза го много тихо и смирено сякаш му се плаче. Обърна се и се затътри към дъното на офиса, за да донесе талончето и да го попълни. Отзад на фланеления му панталон имаше залепнала мазна троха от някакъв сладкиш, по всяка вероятност вафла, защото кутията стоеше отворена на бюрото. Стана ми тъжно са него. Изглеждаше наистина потиснат. Доста жалко, тъй като той беше най-интелигентния непознат в деня ми и едновременно с това, беше най-неуверен. Взех талона, когато ми го подаде и се извиних. Образ 3 вдигна поглед и за първи път ме погледна в очите. Гледаше ме с очите, с които аз гледах към Образ 1, 2, 4.

- Няма проблем. Довиждане!